Аз изкрещявам си любовните думи.

После душата дими.

Лиричните души обичат грубо чукане.

Свиря на измислена китара

и търся във ума си песни.

Широката усмивка вечер е сдухана.

Добротата спира да бъде добра

тогава, когато превръща се в длан.

Трябва да има и опако.

И целият огън, в мене събран,

става нещо, прилично на пъкъл.

Само не знам

кой във него се пържи.

Фалосът

или тази, дето е тъжна.

 +ФорумЪт