Сървайвърът на нашето време
В навечерието на Бъдни вечер беше избран четвъртият победител в българския формат на "Сървайвър" - Георги Кехайов. 20-годишен, от Добринище. На пръв поглед леко глуповат, на втори - категорично асоциален, на трети - смешен дори.
Признавам си - когато го видях си казах - това момче няма да издържи дълго, не е от оцеляващите.
Ето, че съм сгрешила. Не само, че издържа, но и взе парите.
Защото беше най-силен? Защото беше най-ловък? Защото беше най-умен? Защото беше най-бърз? Защото беше най-добрият?
Не.
Защото, докато котките се опитваха да се задържат на горещия ламаринен покрив, съскайки на кучетата, мишокът Жоро стоеше отстрани и им гледаше сеира. Без да обещава, без да убеждава, без да прави планове... видимо.
Всъщност това издание на играта показа не как се печели Сървайвър, това го показа Ники Мартинов миналата година. Сървайвър 4 Филипините показа как се губи играта. Как дума дупка прави и как-казана дума хвърлен камък - разбива собствената ти глава. Показа, че и такова понятие като "целта оправдава средствата" практически е един гол фразеологизъм, който приложим в човешка среда не води до победа. Защото играта е игра, но хората са си хора. Очакват честност, прямост и помнят. А доверието е крехко нещо, твърде крехко.
Ето как един достоен играч се превръща в недостоен за победител. Защото в играта, се оказва, не е най-важното да си играч, а да си човек. Което автоматично би означавало, че Жоро Кехайов е човекЪТ. Парадоксът обаче, че именно той е този, на когото най-малко му пукаше за човешките взаимоотношения, най-малко се стремеше да бъде харесван, да бъде избран. По-скоро той продължаваше напред, крайно учуден от факта, че все още е там и играе. Играе?
Дали наистина Жоро е типичният беге оцеляващ? Дали той не е точно средностатистическия редови българин, на когото се налага ежедневно да се бори с играчи и шампиони? И да побеждава... някак си. И дали победата е оцеляване, а оцеляването победа?
Всъщност момчето от Добринище извоюва най-голямата си победа - успя да повярва в себе си, успя да повярва, че наистина е вярата в собствените ти сили е възможното прераждане. И може би това е най-важното. Не кой и как е победил, а че вярата в себе си е възможна, дори когато всичко крещи обратното.
Снимка: БТВ
-Не бил много умен?
Е, не е, да.
-Ма, и красавец не бил!
Да, не е. Нали имаше един красавец, дето сам си бега.
Ива трябвало да спечели.
-Ива-слива, пушка-дива...на кой му дреме? Да е спечелила. Гошко си седя в ъгъла и излезна напред само, за да вземе наградата. Щом са решили да му я дадат, що да я не вземе? Два месеца е бил там, търпял е лишения, но не е бил заслепен от парите и славата, но се е изродил в машина за интриги, не е дразнил с позьорство. Може, би щото не е имал акъл? Но това не променя фактите.
Ако освен болезнена амбиция, Ива е имала и малко от сдържаността на Гошко, сега да плюят. Тя от ненаситност, можеше с тия пари да се задави от преяждане и да се гътне, така, че хората които присъдиха наградата на друг, не на нея, да го броят, че са спасили човешки живот. И дано, за напред повече такива примери да има, където можещия, но твърде алчен, си отива с наведена глава, за да отстъпи място на сдържания и премерен в своите действия.