Не харесвам Стефан Гамизов. И за това си имам причини - още първите му публични изяви преди около 2 години бяха много нагласени. В България всеки втори нашенец има какво да каже пред медиите, но от сутрин до вечер по телевизии и радиа, а и по вестници и списания, се изявяват десетина избрани герои. Доста дълго съм работил в различни медии, за да знам, че няма как да се появиш във вестника или на екрана, ако някой не е платил или не е използвал други властови лостове, за да те поканят. Та Гамизов някак си се пръкна от нищото и започна да раздава морални оценки, без да е ясно какви са му заслугите да бъде съдник и което е по-важно, кой стои зад него. Но когато този човек казва истини, не мога да си изкривя душата и да не ги отбележа. А в последната си пресконференция, дадена миналия понеделник, той наистина каза много точни и ясни неща както за управляващите сега, така и за морала въобще на родния политически елит.   Изнесе и куп потресаващи факти за корупция и буквално ограбване на българския данъкоплатец от енергийната мафия. Какво беше учудването ми, когато на следващия ден нито една голяма българска медия не отрази казаното на тази пресконференция. Сутрешните блокове на телевизиите, иначе размитащи за скандали и караници, този пък си глътнаха езика и се захванаха с проблемите на водоснабдяването в Дивдядово. Вестниците още по-срамежливо нищиха какво ли не, само не и казаното от Гамизов. Дали пък тези 120 милиона лева, присвоени от един от енергийните босове на нашето време, са незначителна сума, та не си струва да й се обръща внимание? Едва ли. Тогава какво се случи? Има само две възможности, в които скандални разкрития, засягащи цялото общество, не се появяват в средствата за масово осведомяване. Първият, когато живеем в тоталитарна държава, която контролира всичко и изнесеното може да засегне някой от управляващите. И вторият, когато живеем в крайно корумпирана държава, където срещу обещание за реклама или друг начин за даване на пари, темата става табу. Кой случай имаме в България, оставям сами да прецените. Тук обаче думата е за медиите. Както каза Гамизов, у нас се имитира капитализъм и пазарна икономика. Бих разширил думите му и за медиите - у нас се имитира свободното слово. Обществена тайна е, че няма независими издания или електронни медии, а и откъде да се вземат те, след като парите в този сектор от години са мръсни и идват тук, за да бъдат препрани. Вижте кои са собствениците на български медии днес, както и тези, които ги управляват. Хора, развиващи някакъв бизнес и следователно зависими от взаимоотношенията си с колеги и партньори, а и с държавните институции. Политически обвързани личности, които правят услуги на всяка власт, само и само да се докопат до благите обществени поръчки или друг вид подаръци, при които печалбата стига и до 200 процента. За връзките с ДС от Живково време да не говорим. Разследващата журналистика у нас се прави единствено и само по поръчка и след като някой даде на някого едни документи, по които да се направи съответния материал. Скандалите също не са разрешени без изричната благословия на собственици и главни редактори. Можеш да пишеш свободно само за семейни драми, при които няма намесени видни имена на политици или бизнесмени. Разрешено е да пускаш материали, стига да не засягаш нечии интереси. Всичко останало също е разрешено. Например това лято няколко месеца една от големите частни телевизии по N пъти на ден тероризираше зрителите си, сред които и немалко деца, с анонси като „Още един труп тази вечер" и „Поредният масов убиец ще бъде закопчан". Сериалите, които въпросната телевизия излъчваше, бяха откровено садистично-реалистични, а времето, отделено за тях бе от 20 до 23 часа. То не бяха трупове, кръв, дисекции на разчленени човешки тела, убийства и какви ли не престъпления, които само един болен ум може да измисли. Това може - разрешено е. Но да разкажеш за енергийната мафия, която наистина, както каза и Гамизов е безскрупулна, интересуваща се само от печалбите си и пет пари недаваща за многото българи, които живеят мизерно - това е табу. Вестници, които претендират, че ни съобщават новините, такива, каквито са, също избягнаха темата. Изключенията се броят на пръсти - два сайта, една кабелна телевизия. Може и да пропускам някого, но едва ли пропуснатите са много.
Стефан Гамизов обеща още разкрития през първата седмица на септември. Но при ситуацията след първата му пресконференция, те едва ли ще станат обществено достояние. Медиите услужливо ще замълчат, и ще ни занимават с поредния случай на спонсорство за лечение на дете или пък мизерията на пенсионери в малко българско селце. Връзката обаче между корупцията в българската енергетика и липсата на пари за лечение на деца и за възрастните хора е пряка и очевидна. Няма кой да я види, няма и кой да я покаже на обществото. Ние сме „на ужким" свободна и демократична държава, със свободни медии и право на всеки да изрази мнението си. Добре, че го има Интернет, та все нещичко се промъква до съзнанието на по-търсещите и мислещи хора. Иначе медийните групи и кръгове, които се знаят от всички, държат за съжаление монопола за достъп до информацията. И го използват безскрупулно за собствена изгода. Но и ние сме си виновни, като купуваме и насърчаваме да излизат подобни издания, като гледаме подобни телевизии и разрешаваме и децата да гледат. Днес повече от всякога се чувства липсата на гражданско общество, на неговите структури, които в други страни правят всичко за доброто на обществото. У нас всяка коза на свой крак, както казва народът. С тази логика сме издържали петстотин години липса на собствена държава и институции. Колко обаче ще издържим в условията на подобна масова корупция и липса на елементарен морал е въпрос без отговор - засега.