По прашния път на водата
унесено се стичам -
гребен на малка вълна
песенно обичащ.
Не знаеш...
И водата я боли,
когато ден след ден целува
белите, тъжни скали,
а изглежда тъй игрива,
палуваща...
Искри са водните пръски,
заглаждащи камъка,
страст са... и сълзи понякога радостни,
друг път горест задъхана
в тях оставя следи,
а водата танцува,
не спира... заслушай се! Чуваш ли? Тя мълви:
"Ето ме идвам при теб,
моя обич. И...нека боли!"