По прашния път на водата
унесено се стичам -
гребен на малка вълна
песенно обичащ.
Не знаеш...
И водата я боли,
когато ден след ден целува
белите, тъжни скали,
а изглежда тъй игрива,
палуваща...
Deprecated: str_ireplace(): Passing null to parameter #3 ($subject) of type array|string is deprecated in /home/forumatb/3joomlabackup.forumat-bg.com/administrator/components/com_easyblog/includes/easyblog.php on line 1292
Deprecated: strip_tags(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/forumatb/3joomlabackup.forumat-bg.com/administrator/components/com_easyblog/includes/easyblog.php on line 1734
Blog
Добре дошли. Тук всеки регистрирал се в Сенат потребител, може да има свой блог
Deprecated: htmlspecialchars(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/forumatb/3joomlabackup.forumat-bg.com/libraries/foundry/helper.php on line 192
Deprecated: htmlspecialchars(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/forumatb/3joomlabackup.forumat-bg.com/libraries/foundry/helper.php on line 192
Deprecated: strpos(): Passing null to parameter #1 ($haystack) of type string is deprecated in /home/forumatb/3joomlabackup.forumat-bg.com/administrator/components/com_easyblog/includes/post/post.php on line 3773
Deprecated: strpos(): Passing null to parameter #1 ($haystack) of type string is deprecated in /home/forumatb/3joomlabackup.forumat-bg.com/administrator/components/com_easyblog/includes/post/post.php on line 3777
Deprecated: strpos(): Passing null to parameter #1 ($haystack) of type string is deprecated in /home/forumatb/3joomlabackup.forumat-bg.com/administrator/components/com_easyblog/includes/post/post.php on line 3781
Тъй близък си...
Че те чувам във шепота
на стария кестен
с клони-ръце уморени от дългото чакане,
протегнати, неподредени,
сякаш очи са тревожни,
без сълзи, в сухотата си плакали.
Тъй близък си...
Че те нося в сърцето си-
тъжна китара,
изплакала всяка струна,
скъсана някъде... от някой,
и така наранена свиреща пак
в жестоките бодли на мрака.
Тъй близък си...
Джаз в тишината,
глътка уиски,
редовна цигара...
И самотата разнищена
в пепелника догаря.
Недоизказани реплики,
свити в пашкули
Сенки от мрака
протягат лепкави пръсти,
затягат примка от гъста мъгла,
не разбрахте ли?
аз съм на кръста
и не ми трябват оцет и вода
Наречи го любов
и до теб ще застана.
От нея по-голямо вълшебство няма,
тя и силата, и красотата
на дълга, опонент и враг на страха-
разрушител.
Тя е водата,
Казваше се Максим. Същински Аполон. Висок и красив... красив като моделите по списанията. С кестенявата си, сресана назад коса и зелените очи спираше погледите на всичко женско по пътя си. Видя го още като влезе в малкия парк, намиращ се на центъра на града. Връщаше се от работа и искаше няколко минути спокойствие, преди да се прибере в къщи, където беше толкова пренаселено и шумно, че... честно казано изобщо не би се прибрала, но нямаше къде другаде да иде. Той беше седнал на облегалката на първата пейка в дясната алея. Пушеше. Момичето зави в лявата алея и седна по същия начин на пейката. Беше началото на декември, имаше сняг по седалката. Извади цигара, запали я с привичен жест с последната клечка кибрит и прибра празната кутийка в джоба на палтото си. Опита се да не гледа към него, но любопитството я дращеше като непослушно коте. Срещнаха погледите си. Тъжни очи от едната страна на алеята, тъжни очи от другата...
После той си тръгна. Същото се случи и на другия ден, а на третия... на третия тя излетя почти на бегом от работа и побърза да заеме мястото си на пейката в парка. Него го нямаше. Изпуши редовната цигара като трескаво следеше минаващите пред входа на парка. Нямаше го.
После той си тръгна. Същото се случи и на другия ден, а на третия... на третия тя излетя почти на бегом от работа и побърза да заеме мястото си на пейката в парка. Него го нямаше. Изпуши редовната цигара като трескаво следеше минаващите пред входа на парка. Нямаше го.
Протегнала пръсти
почти те докосвам
Моя близка далечност,
в този живот се разминахме,
но имаме своята вечност,
в която сънувам кипариси,
и пее с тъга не една китара,
Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е магаре, слушало, мълчало, па току изревавало срещу сивото:
- Все айгъри сме, не разбра ли?
Не щеш ли селяните решили да си направят забава, надпревара с магарета. Почудил се нашият стопанин, стари били самарите на неговите магарета, решил да им направи нови, но за да не се карат пак, попитал сивото:
- Ти какъв самар искаш?
- Златен, господарю. Ще ми отива, ще приляга на косъма и грациозността ми.
- А ти – и селянинът се обърнал към черното.
- Какъвто ми направиш, господарю, от теб зависи, а от мен зависи как ще тичам.
Край! Свърши се... По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък не я напусна. Приглади буйната си побеляла вече коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки и се сториха цял героизъм, но с присъщия си устрем се отправи към банята. От спалнята се чуваше юнашкото хъркане на Петър. Катерина леко потръпна. Беше омъжена от тридесет и четири години, три месеца и осем дни. Броеше ги. Броеше ги от онзи ден, в който осъзна, че животът ù беше превалил и не ù беше останало нищо друго, освен Петър. А и той беше различен. Отдавна го нямаше онзи мъж, в който беше влюбена преди много години. Бавно се бе превърнал в подобие на човек-пиеше много, не се задържаше никъде на работа, не можеше да разчита нито финансово, нито физически, никак не можеше да разчита на него, но инерцията беше толкова голяма, че се чувсваше уморена и безсилна за каквато и да било промяна.
Не умея да чакам...
плашат ме сенките в мрака
и пастелният ритъм
на онзи пясъчен часовник
който нося в сърцето си
да отмерва времето-
миг за обич, хиляди мигове скитане,