Джаз в тишината,
глътка уиски,
редовна цигара...
И самотата разнищена
в пепелника догаря.
Недоизказани реплики,
свити в пашкули
чакат своето време.
Вместо споделеност,
раздрахме онова помежду ни,
което ни свързваше
с вечност.
И тежи, тежи от мълчание,
събрало хиляда и едно стенания,
а можеше да бъде лесно...
две думи, изречени без гордост
обич
вместо страдание.