За взаимоизползването и последствията от него

                    Докато колата бавно се изгубваше в гъстата мъгла, запътвайки се към „тяхното” място, Тя си мислеше как това е поредната лудост с Него. Усещането за тези отношения беше странно. Това беше едно нередно, понякога силно желано, но и опасно преживяване.

                   Месеците неусетно се изнизаха. Колко пъти спираха, казваха „край” и пак продължаваха. Но сега... след този последен път, след равносметката, която Тя си направи... Може би наистина трябва да приключат. Виждаше как Той е твърде различен понякога. В нея започна да се прокрадва усещането, че е просто използвана (не, че не беше негласна „договорка” за взаимоизползване, за едни отношения между „другарчета за секс”). Някак се почувства унизена, омърсена. Да, много ясно, че пред хората трябва да пазят „благоприличие”, но когато видя как Той демонстративно започна да показва едно любезно отношение към друга, която преди за него уж беше „противна”... Тя се запита дали пък тая „противност” не е преминала в едно съвсем друго отношение. Не, това, което почувста не е ревност (все пак Той е някой, към който няма право да я проявява, а Тя дори не е и влюбена в Него). Не го ревнува, но сериозността, която има в отношенията им, все едно сексът между Тях е просто мираж, я притеснява. Не, това не са отношения, които Тя иска. И ако заради едно взаимоизползване за секс, Тя трябва да търпи през другото време такова на моменти дори грубовато отношение, може би е по-добре да се спре... Замисли се, че най-странното нещо е, че колкото пъти Тя е поискала, Той все някак се „измъква”, оказва се, че моментът все не е подходящ, а иначе когато Той иска, Тя трябва да е винаги готова. Е, да, де, ама това наистина е унизително. И в тоя ред на мисли една вечер, когато Той пак демонстрира едно „неглижиране” и пренебрежение към Нея, Тя след дълго премисляне все пак реши да му изпрати един последен sms («Мисля, че за тази година нещата приключиха. За догодина не знам. Времето ще покаже.»). Сега ще чака ответната реакция. Сигурно Той ще прояви гордост, може би още повече ще демонстрира по-«топло» отношение към други, но не и към Нея. Едва ли се е трогнал от тия нейни последни думи. Но какво пък... Така е по-добре. Защото Тя все пак реши, че ако ще се прекратяват някакви отношения, е за предпочитане първата крачка да бъде нейна. Ей, така... Защото Тя трябваше да бъде "кучката", която си беше обещала да разбива сърца и да не допуска да разбиват вече нейното и защото ако Той спре пръв, за Нея това ще бъде последното, най-голямо унижение.

              А дали такива отношения се прекратяват толкова лесно, още повече, когато срещите помежду им няма как да бъдат избягвани? А дали наистина Тя иска да спрат? Или това беше решителната крачка напред към нейното пречистване и израстване, напред към едно ново отношение към живота и хората? Както написа в съобщението си към Него: „времето ще покаже”. Тази нощ Тя легна с объркани мисли, които същевременно я насочваха, че Това беше правилното решение... За пореден път спа лошо, но... непрекъснато си повтаряше: „така трябва, това е правилният път”... Дали?