Мърльо, мърльо - писанчо, писанчо
Къде ходиш –
сладурко, бонбон?
Вярвах ли
До вчера почти
Верен, вярващ, калпазан
С очи опулени като на гъба
Любезен, малък хуй засмян
И тайни нямах
Ни прегради
Небето, облаците – свят!
Желанията чудни, благи
Сега единствено са яд
Гнева дори замина
По минали неволи
От разни минзухари
И други некви болни
А болният съм аз
И лек не искам
Не желая
Седи ми до буркана с мед
От както разрушиха рая
И мразя да съм прав
И мразя да усещам
За любов не спах
И чуждо не поглеждах
Света го знам – на аркаръ
Болят го меките ташаци
Наплюх го нежно за това
А той напсува ме със знаци
Единият ще го запомнят
А другия ще го живее
Нали живота е това
Там нещо да се вее