ДЪЛГО

Мърльо, мърльо - писанчо, писанчо

Къде ходиш –

сладурко, бонбон?

Вярвах ли

До вчера почти

Верен, вярващ, калпазан

С очи опулени като на гъба

Любезен, малък хуй засмян

И тайни нямах

Ни прегради

Небето, облаците – свят!

Желанията чудни, благи

Сега единствено са яд

Гнева дори замина

По минали неволи

От разни минзухари

И други некви болни

А болният съм аз

И лек не искам

Не желая

Седи ми до буркана с мед

От както разрушиха рая

И мразя да съм прав

И мразя да усещам

За любов не спах

И чуждо не поглеждах

Света го знам – на аркаръ

Болят го меките ташаци

Наплюх го нежно за това

А той напсува ме със знаци

Единият ще го запомнят

А другия ще го живее

Нали живота е това

Там нещо да се вее