Безпомощно. Жалко. Несръчно. Тъпо. И най-вече бездарно. Отчайващо бездарно. Неоспоримо бездарно. И разбира се, негледаемо.

Това е новият български филм - тоя за Ботев. Гледах около седем минути от него. Толкова можах да издържа. Повече няма как. Много бих се учудил, ако някой е издържал повече. Ако го е направил, това в никакъв случай не означава, че е патриот. Означава, че е мазохист. Или че е малко смахнат. Тоест не малко. Много.

Разбира се, не може да се очаква, че само тия седем минути не са били показателни за филма и че после цялата тази безпомощност и цялото това бездарие са се преобразили в нещо вълнуващо и въздействащо след тях.

Натрупах дотук доста оценки без обосновка. Това нещо, обаче /филмът за Ботев, по-добре да не му знам името/ е дотолкова никакво, че човек просто няма за какво да се хване, за да обоснове мнението си - всякакви оценки за сценарии, режисура, изпълнение, диалози, операторска работа или каквото и да било друго, биха били неуместни и невъзможни - просто там в тоя филм, няма нищо.

Ако целта на тия дето са го скалъпили /те в никакъв случай не могат да бъдат наречени творци/ е била да възпитат младото поколение в родолюбие, постигнали са точно обратното. Ако по някакво чудато изключение някой млад човек е видял част от всичко това, отсега нататък ще свързва живота и подвизите на Ботев с нещо вехто, скучно, изтъркано, тъпо и въобще никакво. И то като се знае, че и животът, и подвизите на Ботев са едни от най- вълнуващите в цялостните българските летописи.

Така че това нещо - филмът - е зловредно поне в няколко посоки. Може би най-вече като насърчение на посредствеността и превръщането й в мярка и в неизбежна част от битието ни /тук за духовност не може да се говори/.

И тук вече навлизаме в същностните въпроси: "А кой насърчава посредствеността?. Кой й позволява дотам чак да се развилнее?".

Нека започнем от най-дребното - кой е дал пари за това нещо, тоест за това нищо.

И тук се изниква една малко печална, малко смешна и много показателна взаимосвързаност. Част от парите, оказва се, е дал кметът на Калофер с обяснението: "Когато предходната година ме глобиха поради леденото хоро, народът скочи и събра дарения в размер на над 130 000 лв."

И тия пари, значи, кметът дава за филма. Нещата се навързват. Потурестия патриотизъм, осквернил едно природно чудо, по един своеобразен начин осквернява и Ботев. И не го осъзнава дори /Кметът се заканва, че пак ще гази пиринските езера/.

Основният спомоществувател на филма, обаче, е Българската Национална Телевизия. Тя е дала парите. /тия на данъкоплатците/.

Тоест службата, институцията, която трябва да задава мярката и образеца за художественото, смисленото и стойностното, прави от посредственото, бездарното и пошлото мярка и образец.

Защо?

То е не само защото посредствеността е нагла и пробивна. Не само защото бездарниците се подкрепят. Да, подкрепят се, но има и нещо много по-дълбоко и същностно.

С течение на годините, десетилетия вече, политическата власт се изроди в прослойка. И доколкото властта бе дадена на простаците /още преди години писах за "властта на простаците"/, които нямат друга цел, освен присвояването на обществени средства и самовъзпроизвеждането, новосъздадената паразитна прослойка започна да насърчава посредствеността и пошлостта заради собствената си сигурност, а и защото друго не може. Изглежда отвлечено и малко понасилено, но не е. Простичко е. Съвсем посредственият и в доста отношения користен Кошлуков, като началник на БНТ подкрепя себеподобните си. Така в разните оценъчни комисии на Националната Телевизия /вероятно има такива/, се набутват съвсем посредствени хора, които дават пари /не своите, а тези на данъкоплатците/ за всякакви бездарни и пошли изпълнения. Изпълнения, които могат да бъдат онагледени със следната премъдрост, написана във фейсбук:

"Европейският ренесанс е създаден от българската аристокрация след падането на Второто царство под робство"

Ще си кажете, че това е написано от някой малоумник. И ще бъдете прави. Наистина е написано от малоумник. И той се казва Максим Генчев, режисьорът на нещото за Ботев /всъщност против Ботев/. Човекът се е мъчил да скрие бездарието си зад маската на показно родолюбие и е превърнал родолюбието в маска. Родолюбието на потурите накиснати в езеро. И можете да си представите какви са политическите му виждани. Обнародвал ги е във фейсбук: "Господ ни пази от Шенген, ще ни избави и от Европейския съюз и НАТО"

"Ех, Господи, ако си ни опазил от Шенген, защо не ни опази от простотията и бездарието" - можем да попитаме, но нямаме право. Господ няма да ни опази от тия поразии. От простотията и бездарието трябва да се опазим сами. Иначе тоя, който с нещото си уби Ботев, сега ще убие и Караджата. /Нали се заканва да направи и за него филм./

А и защото няма кой да помръдне Кошлуков от началнически му ипостас /превъплъщение/, въпреки отдавна изтеклият му срок за годност.

www.ivremena.com