Снощи гледах монтираното предаване по БНТ награди ИКАР на Съюза на Артистите.

Честито на наградените. Браво на номинираните.

За друго ми е писането тук.

Залата аплодираше, наистина силно и искрено режисьора Асен Шопов. За принос към Българския театър!

Асен е жива легенда на театъра. Колцина знаят колко разочарования е преживял... Колко пъти е лишаван от правото да работи в любимите си театри... Колко спектакъла са му сваляни от сатрапите в Министерството на културата... ЦК на БКП...

Знаете ли за историята с "КОМУНИСТИ" на Георги Марков и блестящия Иван Кондов и последвалия опит да бъде унизен Асен и бесът им , че е недосегаем за подлостите им...

В беса си да го унищожат, ТЕ, стигнаха до перверзията да закрият театър, да, закриха Димитровградския народен театър, след постановката на "Грешката на Авел". Постановка на Асен и представена на Районният преглед на съвременната българска драма и театър. Проведен на сцената на театъра в Димитровград. 1964 година!

Вгорчиха му живота... Не успяха да "повредят" душата му. Без злоба, без корист. Той биваше в театъра... и успяваше!

Асен Шопов! Неизброими постановки...

Легендарни "Майстори", "Коварство и любов", "Да се провреш под дъгата", "Грешката на Авел"!

Поклон Асене.

Благодаря на Съдбата, че ме срещна с теб в младите ми години. После пак... и пак! Благодаря ти!

Асен Шопов!

Гордост за Българския театър!

Бъди!