{facebookpopup}

Необичайно, Франка не му се развика щом го видя. Отиде до него и тихо му заговори. Той я слуша известно време, после започна да я убеждава, да дойде при него в някакъв хотел наблизо. Тя ме изгледа и направо запита, може ли да остане при нас в палатката. Съгласих се, защото палатката бе триместна. Тя се усмихна в знак на благодарност и отпрати Луиджи да си ходи. Горкият човек си тръгна насила, като все се обръщаше и гледаше с кучешко отчаяние бившата си жена.

Качи се на огромния „Фиат" и бавно се отдалечи по пътя. Аз се помотах, а после извадих хладилната чанта от моето „Сузуки – Самурай" . Започнах да изкарвам продуктите за вечеря. Върху малката сгъваема масичка наредих два големи домата от градината на Ели на село, парче домашно сирене и хляба, който бях купил от фурната до нас. Наредих две студени бири и бутилка айран за Чочо. Разполагах само с две сгъваеми рибарски столчета, но видях захвърлена наблизо пластмасова щайга, която наредих за себе си. Поканих Франка и Чочо да сядат и точно в този момент избръмча големия „Фиат". Луиджи слезе и припряно започна да носи кутии с храна. Бе накупил три вида пържена риба, котлети на скара, салати и дори спагети, от които излизаше пара. Тъй като нямаше къде да слагаме всичката храна, той извади от багажника на джипа голям куфар и го сложи на една страна, като маса. Щом подреди кулинарното изобилие, с физиономия очакваща одобрение постави две бутилки изстудено бяло вино. Плеснах с ръце за да го зарадвам, а той с широк жест с ръка ни пожела добър апетит и тръгна да си ходи.
- Ей! – викнах след него – Я се връщай и сядай на масата!
Луиджи ме изгледа учудено и запита:
- Това заповед ли е или молба?
- И двете!
И понеже нямаше стол за него му посочих щайгата, която бях приготвил за себе си. Той поклати глава в знак на несъгласие. Отиде пак до джипа и извади малко сгъваемо столче с оранжева светлоотразителна лента за сядане. Четиримата седнахме край двете маси и преди да започнем да се храним, се ръкувахме за запознанството ни. Човекът бе изключително възпитан и аз в сравнение с него се чувствах като чепато парче дърво. Вдигнах бутилката „Загорка" и се чукнахме за наздраве. Отпила от нейната бира, Франка одобрително поклати глава и посегна към разрязаните парчета домати. Набоде едно и след като го вкуси направи физиономия, която ме стресна. Тя стана, завъртя се край нас и докато дъвчеше притваряше очи, за да каже накрая:
- Великолепно! Прекрасно! По-вкусен домат не съм яла в живота си!
После опита от домашното сирене и хляба. Дойде при мен и ме целуна по бузата:
- Кирил, ти си най-добрият готвач в България!
Любопитен и подразнен от изпълнението на бившата си жена, Луиджи също опита от простата ми храна. Още след първата хапка се облиза и помоли да почакаме пет минути. Метна се на джипа и изчезна нанякъде. След десетина минути, през които само Чочо си хапваше чипс от един пакет, който ме бе изврънкал да му купя на тръгване, Луиджи се върна с малка ламаринена кутийка зехтин в ръката. Разчупи един краищник от хляба, напои го обилно със зехтин и го подаде на Франка. После повтори операцията, като подаде друго парче хляб на мен. Вдигна пръст към небето и важно каза:
- Моят дядо ме хранеше като малък така! И до днес не мога да забравя вкуса на пресния хляб със зехтина!
- Ние му викаме циганска баница при нас! Липсва му само червен пипер и ще стане перфектно! – опитах се да покажа знания и аз по въпроса.
- Момент! – отвърна италианецът и взе от джипа кутийка, в която имаше отделно червен, чер пипер и сол. – Бях ги забравил!
Аз поръсих моето парче хляб с червен пипер и отхапах. Направих същото и за Чочо. Италианците ни последваха и скоро всичко от моята маса бе изядено. Луиджи се облиза като котарак и се усмихна сервилно:
- Благодаря за вкусната храна и най-вече за циганската баница, Кирил! Върна ме в детството ми, а това е по-ценно от всичките кулинарни шедьоври на света! А сега заповядайте и на другата маса!
Като се смеехме на глас, се преместихме край куфара с деликатесите. Започнахме да ги опитваме и понеже свършихме бирата, минахме на вино. То бе добре изстудено и много пивко. Италианецът похвали българските производители на вино, а Франка добави, че бирата също била доста прилична. Да не остана назад добавих, че всичко е в унисон с природата край нас и най-вече с палатката. Вече се бе стъмнило и само фенера със светодиодни лампи на масата привличаше пеперуди и други насекоми със силната си светлина. Франка помоли да го угася, за да види звездите. Изведнъж стана тъмно. На небето луната вече бе изгряла и под нея вечерницата светеше ярко. Още няколко звезди се открояваха на августовското небе, а встрани се чуваха едва доловимите вълни на морето. Чочо се гушна в мен и прошепна:
- Тате, спи ми се!
Станах и го заведох до вече приготвеното спално чувалче. Той си облече пижамката и се мушна да спи. Целунах го за лека нощ и като излязох от палатката видях Франка да стои с преплетени пръсти на ръцете зад мен. Тя преглътна и помоли:
- Ще позволиш ли да целуна сина ти за лека нощ, Кирил? Моля те!
Съгласих се, а тя влезе в палатката, след като си събу чехлите. Заговори тихо на детето и по едно време запя много нежно. Тази жена бе добра майка и загубата на сина и сигурно я съсипваше. През това време Луиджи извади от „Фиата" няколко одеяла, чаршафи и дори възглавница. Внимателно ги сложи в палатката до входа. Този жабар бе истински джентълмен и безусловно все още обичаше жена си. Поканих го да се изкъпем в морето и за мое учудване той се съгласи. Като тръгнахме към водата, плувките му фосфоресцираха сякаш бе в дискотека. Човекът си държеше на имиджа дори за най-малкият детайл. Във водата той се опита да ме пита за едно – друго, но английският му бе доста по-лош от моят и малко трудно се разбирахме. След малко на плажа се спусна Франка. Съблече роклята и бельото си, и бавно влезе във водата. Двамата с Луиджи я гледахме омагьосани. Тя се потопи в морето и каза:
- Чувствам се прекрасно! Синът ти заспа, Кирил! Опасно ли е да остава сам в палатката? Ако трябва, да се върна при него?
- Ако е нужно, сам ще отида при него! Тук е спокойно, Франка! Не сме в Бейрут все пак!
Тримата заплувахме навътре. Щом загубих дъно под краката си заплувах успоредно на брега. Не исках кракът ми да се схване и да се изложа пред италианците. Франка ме последва, а Луиджи изчезна толкова навътре в морето, че го изгубих от поглед. Близо до мен италианката запита:
- Ти щастлив ли си, Кирил?
Заплувах на гръб, като се чудех какво да и отговоря.
- Непрестанно щастливи са само глупаците! Щастлив съм, щом съм с хората, които обичам!
- Радваш ли се за това, че се срещнахме днес?
- Бих казал да! Ти и Луиджи сте симпатяги. Не познавам други италианци, но вие определено ми харесвате!
- Кажи, аз харесвам ли ти! Моля те, кажи ми честно!
Погледнах я. От водата косата и бе залепнала, а очите и изглеждаха огромни. Съвсем леко огряна от луната приличаше на морска фея. Казах това, което мислех:
- Ти си красива жена, Франка! Моля те, стой далеч от мен, защото те искам! Точно като един дивак, първосигнално те желая, а не искам да изневерявам на жена си!
Усмивката и казваше повече от всякакви думи. Тя се обърна и заплува към брега. Излезе първа на плажа, облече се и фигурата и се открои по брега нагоре. След малко доплува и Луиджи. Двамата излязохме заедно на брега и заподскачахме от нощният хлад, да се стоплим. По едно време италианецът запита:
- Ще разрешиш ли да спя в колата, до вас? Няма да ви преча с нищо! Наел съм хотел, но не ми се връща там! Самотата е нещо, което ме убива!
- Няма проблем! – отвърнах – Палатката е за трима, но дори да дойдеш при нас, все ще се сместим някак!
- О, не! – категорично поклати глава той – Франка няма да е съгласна!
- Да идем, да я питаме! – тръгнах към палатката и той ме последва.
Щом разбра за какво става въпрос, италианката посочи с показалец пътя на Луиджи. Омърлушен, той се качи на джипа и потегли към хотела си. Без да ми пука свалих мокрите си плувки и си облякох сухи дрехи. Влязох в палатката и легнах от едната страна на Чочо. От другата бе застлала постелята си Франка.
- Лека нощ, Франка! – прошепнах тихо.
- Лека нощ, любов моя! – отвърна тя.
Смутен от обръщението и дълго се въртях, преди да заспя. Тя се сгуши до сина ми и кротко заспа. През комарника на палатката надничаше само луната.