По онова време бяхме трима добри приятели. Пламен бе луд по своему – събираше камъни от всякъде и ги носеше на вилата си. Трупаше ги на камари, с намерението някой ден да сътвори абстрактна композиция от тях.Беше похарчил всичките си спестявания за тази вила и сега, когато постройката извисяваше трите си етажа, той просто нямаше средства да я довърши. Разполагаше обаче с няколко стотин декара земеделска земя, както и с два наследени апартамента. Все се канеше да продаде единия и все не го правеше. От своя страна, Ивайло се оглеждаше за жена.

Притежаваше двуетажна къща в едно село над Варна, с невероятен изглед и голям двор, където човек можеше да се излежава на тревата и с часове да гледа в далечината града, безкрайното небе и да се опива от невъзможната тишина.Искаше да сподели своят малък рай с подходяща жена, защото самотата му бе в излишък. Аз бях срещнал скоро втората си жена и се радвах на кротко семейно щастие, в една малка гарсониера, почти в центъра на града. Имах малък син, когото обожавах и жена, която определено не заслужавах. Ели бе разумна, кротка и невероятно търпелива. Бях я срещнал след един разбит брак, през който дивях, щурях и успях да съсипя всичко възможно и невъзможно за едно семейство. Сега за пръв път разбирах значението на думата „домошар" и се чудех, как съм успял да пропусна най-истинското в живота на един човек – възможността да споделяш радостите и болките с най-близките си. Да обичаш безусловно, да правиш всичко възможно за жена си и детето, и от това да си щастлив много повече, от егоистичният предишен начин на живот. И тримата бяхме на шестдесет години, и не минаваше ден да не си звъним по пет – шест пъти, за да обсъдим нещо или просто да се чуем. Живота ни бе относително спокоен, предсказуем и не се оплаквахме от нищо. За разлика от приятелите си аз не притежавах средства, за да задоволявам всяка хрумнала ми прищявка. Със скромната си заплата на учител, у дома едва връзвахме двата края, но всичко което пийвахме и хапвахме ни бе вкусно, и спяхме като младенци.

Така дойде това лято, през лятната ваканция на което се случиха най-невъзможните неща, които дори не можех да си представя. Реших да отида с малкият си син на море в Шабла. Сложих палатката, чадъра и спалните чували в малкият си джип, купих хляб, сирене, плодове и зеленчуци, и един понеделник преди обяд потеглихме към морето. По пътя спрях два пъти, за да открадна три дини от един бостан и няколко кочана царевица. Синчето ми много обичаше печена на въглени царевица. Продължихме по пътя и след стотина километра пристигнахме в местност до плажа, запусната и забравено от хората и Бога. Бившите пионерски лагери бяха откраднати от мутри и партийци, и от тях сега бяха останали само изгнили дървени бараки, с прозорци без стъкла, гъста трева между тях и много дръвчета с диви маслини. Намираха се и няколко станции с малки бунгала, два – три малки ресторанта и едно магазинче. Щом стигнах до магазинчето се сетих, че не бях взел вода и спрях, за да купя. Слязох и видях след мен да спира голям джип „Фиат", какъвто не бях виждал до момента. Приличаше на ония огромни като автобус джипове „Ауди" и сигурно струваше колкото три като моята гарсониери. Влязох в магазина и избрах туба с минерална вода. Платих и излязох. На улицата, пред скъпият джип бяха застанали мъж и жена, които се караха на италиански. Бяха десетина години по-млади от мен и се виждаше, че са богаташи. Мъжът бе красив като манекен, с прошарени брада и коса, вързана на опашка. Жената излъчваше толкова женственост с гласа, блясъка на кафявите си очи и стегнатата си фигура, че по стар навик я загледах с любопитство. И както се бе развикала, тази жена ненадейно млъкна. И тя, и мъжът ме загледаха втренчено, все едно бях марсианец. Бях облечен с къси гащета и развлечена тениска, с небръсната от няколко дни брада, и само позлатените очила ми придаваха малко по-цивилизован вид. Раздразнен от неочаквания интерес на чужденците към общо взето скромната ми особа, припряно тръгнах към моето джипче. И тогава жената ме посочи с ръка, и на висок глас каза нещо на мъжа. Той и отговори с иронична усмивка, което я накара да дойде до мен и да протегне ръка:

- Казвам се Франка! – представи се на италиански тя.
- Аз съм Кирил! – отвърнах озадачен от вниманието и.

Жената заговори бързо и емоционално. Жестикулираше с ръце, сочеше ту към мен, тук към мъжа и пристъпваше тъй, сякаш под нозете и имаше жарава. Беше хубава жена и трябваше да призная, че много ми харесваше. Всъщност, тя бе от онези жени, които притежават толкова естествен и непринуден чар, че се нравеха на всички. Тя продължи да се кара с мъжа, като сега в скандала бях намесен и аз. Разбирах твърде малко от езика им, но ми стигаше, за да проумея, че участвам в нещо необичайно. Опитах да се кача в моето джипче, но Франка ме хвана за ръката. Заговори на английски и 'сега вече разбрах, че настоява да не тръгвам. Попитах защо, а тя разтвори ръце, прекръсти се и заяви, че не е пътувала от Италия до това диво място, само за да се разхожда. Каза, че щом вече ме е намерила, в никакъв случай няма да ме изпусне. Стоях, гледах ту нея, ту мъжа и не знаех какво да кажа или направя. През ума ми мина, че това може да е скрита камера, затова опитах да се държа спокойно и непринудено. Слушах изявленията на хубавицата, поклащах глава от време на време и се усмихвах разбиращо. Това я окуражи и тя пусна ръката ми. Обиколи от другата страна и се качи на предната седалка на джипчето ми. Видя сина ми на задната седалка и се запозна с него, като леко му разроши косата, в знак на симпатия. Качих се и подкарах. Стигнал до плажа избрах подходящо място и спрях. След мен закова спирачки големият джип, от спуснатия прозорец на който, с присвити очи ни наблюдаваше италианецът. Слязох, слезе и Франка, заедно със сина ми. Свалих палатката и я разпънах. Тя възторжено плесна с ръце и се вмъкна в нея. Оформяше се интересен театър и реших да се правя, че все едно всичко си бе в реда на нещата. Разтоварих останалия багаж, разпънах чадъра пред палатката и седнах малко да си почина. През цялото време Франка не спираше да говори на италианеца. Сега отиде до големия джип и с жестове започна да го гони. Един – два пъти горкият мъж се опита да каже нещо и той, но тя бълваше думи като картечница. Накрая изглежда не му издържаха нервите, защото изкрещя нещо, обърна джипа и изчезна. Франка отиде до сина ми и нежно го целуна по челото. След това дойде и моят ред. Приближи съвсем близо и с нежната си, с дълги пръсти ръка ме погали по небръснатата брада. Гледаше ме толкова влюбено, толкова непринудено истински, че само преглъщах от недоумение. Оглеждах се за някой скрит наблизо оператор, който да ни снима, но наоколо нямаше никой. Седнах под сянката на чадъра, извадих една бира от хладилната чанта и отпих. Франка поиска и тя да пие, и аз бръкнах за друга бутилка. Тя обаче поклати глава в знак на несъгласие и посочи моята бира. Дадох и я. Тя отпи и ме изгледа закачливо. Стоях и се чудех, до кога ще продължи този театър...............