Някак се опитвам да бъда красива,

с някакви мисли напред да летя.

Само че някак си взе да ми писва

грозен и сив да се сипе дъждът.

С мокри очи и крила да си лягам,

сухи цветя да ми праща денят.

В рехави хора и думи да вярвам,

тухла по тухла да вдигам стена.

И тогава защо ли да бъда красива?

Всяко добро се, казват, наказва.

Сив е дъждът, душата ми свива.

Обич, високо си. Хората лазят...

+ФорумЪт