Сякаш въглен - ти, ще ми горчиш

и по устните ще спираш зъби,

затова че ти се причиних,

затова че лудост съм

и че си тръгнах...

Сякаш песен - ти, ще ме болиш

с всяка дума неизпята

и в сърцето ми ще продължиш

да повяваш като вятър.

Твоята магия и стихийност

мене разлюляха из основи.

И те моля днес да ми простиш,

че съм още малка и с окови...

+ФорумЪт