Когато душата ронлива

Своя дом не открие

В нечии длани,

В силни ръце,

Тя е от пясък, тя си отива,

Надали може в тях да се спре.

Тръгва през пръстите,

Тихо изтича.

Само прашинки

От нея останали

Сещат те колко си

Всъщност обичал...

+ФорумЪт