Когато си изпия първото кафе

просто се събуждам. Просто.

И уви, вкусът не е далеч

от горчивото и черно снощи.

Когато си помисля „време е за второ”

някак си е спряло вече да горчи.

Все едно дошло е утро чисто ново,

само че му липсват слънчеви лъчи.

Когато си допивам третото кафе,

всичко позагубило е смисъл…

И след малко сещам се, че съм дете

и започвам пак, и пак да го измислям.

+ФорумЪт