Там някъде, през девет планини

през езера и през гори,

през сто поточета и двеста хълма,

живяла някога красавица безмълвна.

Очите-огън, снагата - жар,

лишена тя била от онзи дар

да може в говор да облича свойте мисли

и с песни дървесата да разлиства.

Една след друга баяли й врачки

и доктори предписвали илачи.

Мълчала тя и нежно се усмихвала,

а от усмивката й бури стихвали.

И щом погледнели я във очите

човеците прекъсвали кавгите,

спокойствие чутовно ги обгръщало,

копнежите във чувства преобръщало.

Вълшебното момиче я наричали,

честичко при нея с грижи тичали

да може погледът й да ги изцери,

с неземна сила да ги награди.

Там някъде, през девет планини,

през езера и през гори,

през сто поточета и двеста хълма

живеела любовта. Безмълвна.

+ФорумЪт