Беше денят на дълго мълчание,

а слънцето все си стоеше на изток.

Ти си тъй истинска, силна, от камък -

сълзите ми капеха - кап кап - по листа.

Беше денят на дълго мълчание,

а слънцето все си стоеше на изток.

Ти си тъй истинска, силна, от камък –

сълзите ми капеха - кап кап - по листа.

Беше денят на дълго отдръпване,

а морето разплискваше смях във краката ми.

Да съм без теб, не мога, престъпно е !

Думи крещяха - кряс кряс - в главата ми.

Беше денят, в който не съмваше,

а птиците пееха, обагрени в шарено.

Гласът ти ме гали - към мене пристъпваше

и аз се променях от сива във алена.

Беше денят след многото нощи,

а звездите угасваха като попарени.

Искам те винаги, още и още –

Косите ми стенеха дълго негалени.

Беше денят и чаках да свърши,

тихо да мине, безропотно, бързо.

Приказка беше (сълзите не бърша), 

навих я на свитък и с панделка вързах.