Почина големият нидерландски държавник Frits Bolkestein (1933- 2025), който ни оказа честта, специално на нас - българите, да присъства на събитието, посветено на 20-годишнината от падането на комунистическия режим в България.

То бе организирано от мен с помощта на приятели и съмишленици в Амстердамската библиотека през 2009.

Но за това после и по-подробно.

Снимката, която виждате, съм му я правила аз през 2005 година.

Фриц Болкестейн бе политик от класа - от онази класа, която вече почти не се среща.

Интелектуалец. Мислител. Антикомунист.

Ярка личност, която не пестеше критики и не винаги казваше това, което другите искат да чуят.

С две думи - открит човек, нелицемерен и всичко друго, но не и популист.

Образованието му е впечатляващо. Но и за това накрая.

Преди Марк Рюте той бе лидер на дясната либерална нидерландска партия VVD (Народна партия за свобода и демокрация).

Всъщност, той извади VVD от кризата, в която бе изпаднала.

През 1999-2004 той бе еврокомисар в Брюксел и точно по това време се запознах с него.

Как стана ли?

Ето как.

Тогава, както и сега, страшно се вълнувах от неразчистеното комунистическо минало.

И някак си ми попадна в ръцете книгата на Фриц Болкестейн "Неразчистеното минало" (Onverwerkt verleden). Вероятно Мартин ми я е дал, разбира се.

Трябва да е било през февруари 2004 година.

Толкова бях впечатлена като я прочетох, че седнах и му написах дълго писмо.

И му написах съвсем откровено не само колко ми е харесала книгата му с нейните точни наблюдения, ами му споделих недоволството си от нехайството на западните политици към опасността от Русия, откакто Путин е на власт.

Описах му и цялата си тревога за ставащото в България, за това пусто неразчистено минало, което всеки ден вампирясва и ни пие кръвчицата.

Бая дълго писмо стана, защото как да си излее човек болката в няколко изречения?

Ясно е, че няма как.

По това време Путин воюваше с Чечения, а Буш Младши, който не блестеше с много интелект горкият, търча в Русия да занича в очите му и да търси и намира в тях... приятел.

Че и включи най-големия терорист... в антитерористичната си коалиция.

Маккейн добре го беше апострофирал: "Аз в очите на Путин виждам само три букви: КГБ".

Написах аз моето писмо на нидерландски и казвам на Мартин "Ела, моля те, да погледнеш това писмо до Болкестейн и да коригираш, за да няма правописни и пр. грешки, да не се излагам."

Мартин ме гледа, втрещен от моята дързост: "Абе, коя си ти, че да пишеш на Болкестейн? ".

И явно мислейки, че ще се откажа, ме заряза да съм си се оправяла сама.

Но не е познал.

Мислих, мислих - то по онова време нямаше нито автокоректор, нито гугъл преводач, заничах в речниците и граматиките, пък мечка страх, мен не страх, хайде, изпратих си писмото с моя емоционален анализ на тревожната ситуация по имейла на Болкестейн.

Имейлите на еврокомисарите бяха на страницата на ЕС и всеки можеше да ги види.

Някъде към полунощ ще да е било. И си легнах и заспах с чувство на изпълнен дълг.

Сутринта към 9 часа звъни телефонът долу в хола. Мартин вдига, говори кратко и тича със слушалката по стълбите нагоре, блещи очи насреща ми и леко пребледнял ми вика:

"Дани, от офиса в Брюксел на Фриц Болкестейн се обаждат."

Вдигам аз слушалката, секретарката ме свързва със самия Болкестейн.

Така и така, казва ми г-н Болкестейн, аз бях силно впечатлен от Вашето писмо и искам да се срещнем и да поговорим по въпросите, които повдигате в него. На тази и тази дата ще бъда в Хага, ще можете ли да дойдете да се видим в кафенето до Парламента.

Ще мога, ами, как няма да мога.

Сега тук една много смешна история.

Няколко дни преди срещата ми с Болкестейн, сме поканили на вечеря едни приятели, холандци. Те са симпатяги, малко вляво за нашия вкус, но читави хора. Мъжът е местен политик, от социал-демократическата партия.

И по едно време този човек, който ме слуша с голямо внимание, изведнъж ми казва:

"Даниела, а ти какво ще поискаш от Болкестейн?"

Аз, смаяна, ама до немай- къде:

- Нищо няма да искам, какво да искам? Отивам да му кажа какво мисля.

Нашият социал-демократ ми казва:

- Грешка! Той ще те попита какво може да направи за теб и ти трябва да си готова с отговора си, трябва да имаш план. Болкестейн седи на планина от пари и може да ти помогне за финансирането на твоето списание Диалог, например.

Това обаче взривява моето чувство за почтеност и аз му казвам, че не съм му писала, за да искам пари и изобщо и през ум няма да ми мине да прося пари за списанието си.

Обаче този местен политик отново ми казва, че Болкестейн ще ме попита какво може да направи за мен.

И тогава се плесвам по челото и се сещам, че за мен няма какво да прави, но може да поискам нещо да направи за България.

Още повече, че по онова време смятахме (блажени години, да съм знаела сетне какво ще дойде!) , че не са останали много независими медии у нас.

И решавам, че Европейската комисия евентуално може да помогне за създаването на прилично антикомунистическо радио или евентуално даже на телевизия в България.

По това време в България жълто-червените медии яростно громяха антикомунизма и го наричаха пещерен.

Брей, наглост бездънна. Те ни върнаха в пещерите с техния комунизъм, ама видиш ли антикомунизмът бил пещерен.

И свиквам аз ударно екип от умни хора да пишем нещо като проект. Аз естествено, хал хабер си нямах как се пише проект - нито тогава, нито сега.

Написаха го те, аз го преведох, Мартин го редактира.

Отивам на срещата.

Говорим час ли, два ли, не помня, времето мина бързо, разговорът беше интересен.

И наистина, както ми каза нашият приятел, социал-демократът, по едно време Болкестейн ме пита:

- Госпожо Горчева, какво мога да направя за Вас?

И аз му обяснявам, че в България липсват независими медии и дали ЕС не може да помогне. Евентуално, ако предадем един проект.

Той казва:

"Дайте ми проект, ще се запозная с него и ще направя всичко по силите си, това е важно."

Е, познайте от три пъти дали му дадох проекта?

Не, разбира се!

Обещах да му го пратя. Просто ме досрамя и проектът си остана в чантата ми.

Самозалъгвах се, че трябва да го доизкусурим, но така и никога повече нито го пипнах, нито го пратих някому.

През живота си една стотинка субсидия не съм взела, никога така и не поисках.

А не'кви кретенчета сега ще ми викат соросоид и не знам си какво.

Това списание го издавах с парите от абонамент, малко от реклама и останалото - от семейния бюджет.

И все бяхме на червено в банковата сметка. Години наред.

Мартин, горкият, само кършеше ръце и викаше, че преди да започна да издавам Диалог, съм работела малко и съм печелела много, а сега се скъсвам от работа и не стига, че не печеля, ами и парите на семейството харча.

Та едва сега, 12 години след като спрях да издавам списанието на хартия, най-сетне успяхме да се видим с пари, че да направя ремонт на къщата.

Както и да е, Болкестейн си тръгна, проектът си остана в моята чанта.

***

На следващата година той вече не беше еврокомисар, но аз му се обадих да взема едно интервю и той веднага ме покани в кантората си в Амстердам. Това беше през 2005 година.

Тогава, в края на нашия доста дълъг разговор, той ме заведе до библиотеката си и ми показа, че има две книги, свързани с България.

Едната беше "Задочните репортажи" на Георги Марков на английски.

Ето откъс от това интервю и забележете, моля, казано е точно преди 25 години!

"Енергийният проблем обаче наистина е важен, особено що се отнася до Азербайджан и Каспийско море. Оттам идва енергийният поток, тръбопроводите, които минават през Грузия и излизат на Черно море.

Това е сериозен аргумент. Сега, покрай проблемите около руския газ виждаме колко опасна е нашата ситуация.

Понастоящем ЕС внася половината от своята енергия от региони, в които цари политическа нестабилност, като този внос ще стигне до 70 процента през 2030-а.

Това ни прави податливи на всякакъв натиск и шантаж. Време е в ЕС да забележат това. Заради проблемите между Русия и Украйна най-накрая се сетихме колко е опасна обстановката и за нас.

Но ЕС няма енергийна политика. Просто няма такава.

Аз самият съм “за” ядрената енергия, но общественото мнение в Холандия е абсолютно твърдо против."

***

За Шрьодер, пак в същото интервю каза, че е един безсрамен човек, ето:

- Често критикувате Германия и Франция за икономическата им политика и безпардонното им поведение в ЕС и твърдите, че е време да влязат в 21 век. Кое внася повече нестабилност в ЕС - неразчистеното минало на новите демокрации или арогантното поведение на големите страни-членки?

- Разбира се, последното. Поведението на големите страни-членки подрива стабилността в ЕС значително повече. Изказването на Ширак, че страните от Източна Европа са пропуснали една добра възможност да си затворят устата, е скандално.

По-добре да беше погледнал собствената си страна. Вижте, говори се за т.нар. “социален модел”. Е, и? Резултатът от този модел е над 10% безработица във Франция и 12% в Германия!

Това ли наричат социална политика ? Аз не го наричам социална политика.

Проблемите на Европа произтичат предимно от нейното икономическо, индустриално сърце и имам предвид именно Германия и Франция.

Преди имахме двойката Хелмут Шмит и Жискар д’Естен, по-късно Хелмут Кол и Франсоа Митеран, по онова време Германия и Франция бяха моторът на ЕС.

А що се отнася до двойката Шрьодер и Ширак, те бяха спирачка за ЕС.

Шрьодер е ‘ein unverschаеmter Kerl’, един безсрамен човек. Всъщност, чувствата ни са взаимни, той ме наричаше ‘der unseelige Hollaender’(бездушният холандец).

А Ширак? Ширак, който не желае да сътрудничи за реформите в европейската аграрна политика, които са необходими. В ЕС сега 85% е поделяне. Аграрна политика, регионална политика, всичко това се върти около някаква „справедливост” на поделянето, т.нар. солидарност. И остават само 15%, в които се инвестира за бъдещето. Това, разбира се, е изключително лошо, това е ужасно.

Цялото интервю е тук:

https://www.dialog-bg.info/Interviu/Bolkestein.htm

***

И сега за неговото участие в нашето, българско събитие през 2009.

През септември 2009 година се прибирам от България в Холандия.

Навсякъде, в цяла Нидерландия е осеяно със събития по повод 20-годишнината от рухването на комунизма. То са филми, то са изложби, то са четения....

Новините започват и свършват с "20 години от събарянето на берлинската стена" и в най-гледаното време има кратки репортажи, разкази на хора от цяла Източна Европа, от бившия СССР, които разказват страданията си.

Поляци, чехи, унгарци, румънци и техните посолства ни заливат с покани за прожекции, изложби и беседи.

България я няма никаква! НИ-КАК-ВА!

Никой нищо не прави!

Все едно не сме пострадали от съветския тоталитаризъм, все едно не е имало съпротива у нас, все едно не е имало страдания!

Викам си: ами то като няма кой, значи аз.

Някой трябва да отсрами България и да организира събитието подслучай падането на проклетия комунизъм.

Звъня в Амстердамската библиотека, уговарям там да ползваме Театъра на словото. Тук страшно много ми помогна едно момче, един мой абонат на списанието, който по онова време работеше в Амстердамската библиотека. Златно момче!

Dimitar Ruskov ,благодаря ти!

Оказа се, че имало към Библиотеката някаква програма на ЕС и те ни осигуриха залата. Само залата струваше 3 хиляди евро да я наемем с все техниците и оборудването.

И спретвам набързо програмата.

1. Класически концерт с български музиканти, живеещи в Холандия. Уговарям Ani Avramova и Micho Dimitrov, те си знаят работата, изготвят великолепна програма - естествено и с български композитори (Панчо Владигеров и др.) и накрая завършват с Одата на радостта на Бетовен.

2. Прожекция на документален филм, задължително с английски субтитри.

Почвам да въртя телефони в България на Малина Томова и на кого ли не, да ми дадат акъл кой документален филм е подходящ. Накрая се спираме на филма на Иглика Трифонова "Лето господне 1989".

Обаждам й се, представям й се и й казвам: така и така, нямам пари, не мога да те поканя, ама ти си дай филма. Даде го, тя е великан. И впрочем вече беше известна като режисьор в Холандия.

3. Дискусия

4. Концерт с Васко Кръпката - бардът на Свободата

Васил Свиленов Георгиев

Боже, колко енергия имах тогава.

Междувременно същата тази 2009 година след моите интервюта с турците за забравените герои на тяхната съпротива - с които интервюта разобличихме лъжата, че Доган бил оглавил съпротивата на турците, организирахме конференция в Червената къща и в Университета, сетне снимахме Гьоч, та пътувахме из България и сетне в Турция с Irina Nedeva, Lyuben Barzakov и Борето Скочев.

Но да се върна към октомври 2009.

Оказва се, че има свободна дата в Театъра на словото баш на 10 ноември.

Ами супер!

Само дето аз имах всичко на всичко едва четири - пет седмици да организирам нещата.

Значи, за дискусията решавам да поканя Едвин Сугарев и Фриц Болкестейн като двама антикомунисти от двете страни на Желязната завеса.

Понеже и на Болкестейн му се е налагало да воюва за каузата на антикомунизма, нищо че е на Запад.

Болкестейн се съгласява. Едвин - също.

Уреждам и преводач, естествено. Медии, вкл. амстердамското радио, което ще направи интервю с Васко Кръпката и с Едвин Сугарев. (Чудесно интервю стана!)

Мартин кърши ръце: "Нямаш модератор, кой ще ти е модератор? Модераторът е най-важното."

Аз нехайно: "Е, лесна работа ще се обадя на Яша Ланге. "

Мартин е изумен: "Ама това е топ журналист, кой ще ти уйдисва на теб на ума?"

Да, де, ама писах аз на Яша и той тутакси се съгласи.

Мартин вика: "Не мога да разбера как успяваш, при това нямаш пари и не им плащаш хонорар."

Аз пък не мога да разбера какво чудно има.

Българи с претенции съм виждала много, ама нидерландци с вирнати носове и дето да не са готови да работят доброволно за едната кауза, досега не съм виждала.

Може да има някакви в снобските левичарски кръгове, но аз все със сърцати холандци съм си имала работа.

Тъй.

Всичко е уредено за отрицателно време, купила съм самолетни билети на Васко Кръпката и Едвин Сугарев, взела съм им и стая в хотела до нас ( за жалост една обща и още ме е срам като се сетя, но като платих билетите и пак минахме на червено в сметката - Диалог гълташе всеки месец бая пари).

Уговорила съм Иглика Трифонова да даде на Едвин диск с филма си "Лето Господне 1989" с английски субтитри, междувременно съм направила чудеса, за да дам разгласа сред българите в Нидерландия и Белгия, а едни сладури от Брюксел си наеха цял автобус, за да дойдат специално за купона.

И тук се случва една трагедия.

В началото на октомври загива синът на Фриц Болкестейн. Опитен плувец, имал обичая да плува рано сутрин в Северно море. Изглежда обаче получава инфаркт, вадят го от водата... започва реанимация, пристига линейката, медиците поемат реанимацията, но уви, не успяват да го съживят.

Пращам по пощата картичка със съболезнования, естествено хич и не питам дали ще дойде на събитието. Дете е това, а събитието ни е едва след месец.

И понеже едно зло не идва само, едва 10на дена преди събитието, Яша ми пише силно притеснен, че редакцията го праща в не помня вече коя гореща точка и няма да може да дойде. Но ако искам, ще пише на няколко души дали не могат да го заместят.

Аз му казвам да не се притеснява, че ще се оправя. И пиша не на кого да е, а на директора на фондация "Алфред Мозер" Арян Берквенс, който е социалдемократ.

И този прекрасен човек ми казва, че няма ангажименти нея вечер, а събитието е интересно и с радост приема да бъде модератор.

А най-сладкото беше, когато вечерта представяйки Болкестейн и Едвин Сугарев на публиката като двама антикомунисти, Арян каза: "Трима, Даниела, трима!", имайки предвид себе си.

И аз: "О, с радост се поправям: трима антикомунисти."

Беше великолепна вечер.

Но аз избързвам.

Като стана началото на ноември, аз предпазливо писах на секретарката на Болкестейн дали г-н Болкестейн ще дойде и че ако все още му е тежко след смъртта на сина му, ще разбера.

Но тя потвърди, че ще дойде. Това са холандците. Дългът си е дълг, обещаното - обещано, а болката си я носиш в себе си.

Казах й, че сме осигурили място за паркиране в Библиотеката.

Секретарката (тя всъщност беше една изключително благородна жена, духовен аристократ) ми казва:

"Оо, не се тревожете, г-н Болкестейн пътува с влак."

С влака, защото същия ден той имаше друг ангажимент в Делфт и трябваше да дойде оттам.

И това не е изключение за политиците тук.

Няколко години по-късно, през 2015 бях поканена на среща с бившия вече шеф на НАТО Яп де Хоп Схефер. Накрая си говорехме двамата и аз му предложих да минем в залата, където имаше някакви напитки. Но той бързаше да си хване автобуса, за да не изтърве последния влак.

А Марк Рюте години наред министър -председател на Нидерландия се придвижваше на колело.

Не като нашите дебелаци- парвенюта, дето си возят дебелите задници в мерцедеси и джипове за наша сметка.

Но да се върна към Болкестейн.

В Библиотеката бяха смаяни, че го познавам и че той ще дойде и побързаха да осигурят охрана за всеки случай.

Ето неговите думи:

"Намирах комунизма ужасяващ. Беше донесъл на най-голямата европейска страна океан от страдания. Навсякъде по света, където беше дошъл на власт, комунизмът беше предизвикал икономически и екологически катастрофи. Беше корумпирал човешките отношения. Червеният фашизъм или кафявият фашизъм - за мен беше все тая. И двата бяха опити да се инфантилизира един народ и в случая със Съветския Съюз това беше доста успешно. И в двата случая терорът беше основна съставна част."

Тук може да прочетете откъс от неговата книга, която ме впечатли навремето толкова силно:

https://www.svobodata.com/page.php?pid=1737&rid=712

Преди политическата си кариера той това има дълга кариера в частния сектор (компанията Шел), а преди това наистина забележително образование.

След като завършва класическа гимназия, три години следва математика в Орегонския университет в САЩ и продължава в Амстердамския, където се дипломира през 1955 . Продължава с магистратура по философия и гръцки език. След това следва икономика в Лондон, където също се дипломира и накрая завършва като магистър по право в Лайденския университет!

Значи: математика, философия, икономика и право! Плюс гръцки език.

Започва политическата си кариера като народен представител през 1978 година и години наред е член на Долната камера на Парламента. За известно време е заместник-министър на търговията, после става министър на отбраната през 1988-989.

Под неговото лидерство от 1990 до 1998 VVD излиза от кризата и заема полагаемото си място, привличайки много млади хора.

***

Ето още един откъс от нашето интервю:

Даниела Горчева:

- Но нямат ли тоталитарните идеологии общи черти? Един от моите автори, заключи, че за тоталитарните идеологии са характерни параноичните свръхидеи и общия колапс на здравия разум. Вие току-що сам казахте : много от тези страни са бедни и са недемократични. Не е ли тук ключът към отговора: недемократичната система води до бедност?

Фриц Болкестейн:

- Да, това е така, тоталитарните системи си приличат. Националсоциализмът прилича на комунизма.

Що се отнася до връзката между демократичност и просперитет…

Имам тук три книги, посветени на сравнението между Багдад и немския град Ахен през девети век. Резултатът от сравнението е в полза на Багдад.

Началото на ислямската култура се поставя през седми век и достига почти веднага един от своите върхове в двата халифата.

По това време ислямската цивилизация далеч превъзхожда европейската. През девети век.

И след това, в продължение на пет - шест века, всичко това се разпада.

И всъщност последният голям интелектуалец на арабско - ислямската култура е Авероес. Той умира през 1198. След него исляма се вкаменява. И аз не зная каква е причината за това.

Има един ислямски термин: иждихад (ijtihad), означава буквално “портите на речта”. Това означава, че теолозите дискутират помежду си пред множество вярващи по един определен теологически проблем.

Като свършат със спора, множеството от вярващи гласува кой от теолозите е прав. Този иждихад в един момент е забранен.

Някои хора твърдят, че падението на ислямската култура започва със забраната на иждихада.

Става дума за едно теологично вкаменяване, което оказва своето влияние и върху обществото. Има още нещо което би могло да играе важна роля.

След откриването на Америка през 1492-а и другите открития, като например пътя покрай нос Добра Надежда, традиционните маршрути по суша стават до голяма степен излишни.

Това също би могло да е един от факторите, изиграли роля при западането на ислямския свят, но не бих се осмелил да навлизам в подробности.

Тук имам обаче две интересни проучвания относно ислямската култура и арабските страни на Програмата за Развитие на ООН (the United Nations Development Program). Това са проучвания създадени от самите мюсюлмани.

Там се твърди: в ислямската култура липсва познание, свобода и липсва женското участие в икономиката. Жените не се броят, това е едно блокирано общество.

---

Ето още по темата:

https://www.mediapool.bg/optimistichno-za-10-noemvri...

https://www.mediapool.bg/karai-da-varvi-tova-e-blus...

https://www.mediapool.bg/ostava-da-se-spravim-sas-stenata...

https://www.svobodata.com/page.php?pid=2047&rid=132...

https://www.mediapool.bg/namirah-komunizma-uzhasyavasht...

https://www.mediapool.bg/20-g-po-kasno-dvete-chasti-na...

https://www.mediapool.bg/stakaltsa-news159127.html