Пригожин каза публично пред целия свят истината за войната - че тая война беше започната заради шепа руски олигарси да могат за натрупат още пари и заради болните амбиции на Шойгу, да тури маршалската звезда. Че Украйна с нищо не е предизвикала Русия да я нападне, че престрелките в Донбас след 2014 са провокирани от руските сепаратисти.

Заради такива приказки, че и много по-безобидни обикновеният руснак отива в затвора. По закон подписан от Путин.

На Пригожин обаче му се размина. Размина му се и предателството и ножа в гърба, за които Путин говори в обращението си. Размина му се окупацията на Ростов и Воронеж. Размина му се свалянето без особена причина на 6 руски хеликоптера и един самолет.

Защо?

Защото Путин го хвана шубето.

Толкова го хвана шубето, че избяга от Москва и разкопа магистралата към Москва за да не могат да минат вагнеровци.

Тук може би е мястото за паралела със Зеленски, когато руските войски бяха на крачка от украинската столица, той излезе с братята Кличко по улиците на Киев за да покаже на хората че е с тях, че не го е страх.

Та, какво показа Путин с тая договорка с Пригожин?

Сутринта - национален предател, който ще си плати, следобяд - айде ходи си по живо по здраво.

Показа, че законите които подписва не струват пет пари, те за раята. Законите и правилата в Русия не важат за силния. А силния както целия свят видя, беше Пригожин.

Яздещият мечки се показа като бъзлив и конформист, а вътрешните органи за сигурност - гвардия, полиция, войски, като неориентирани и неспособни да спрат похода на шайка бивши затворници и главорези. Трябваше да се молят на ислямските главорези на Кадиров да спасяват православната Рус.

Царят е гол. И страхлив и слаб. Целият свят го вижда, с изключение на родните русопитеци.

Русия и Путин са обречени. Въпрос на време е.

Искаше ми се да е вчера. Не защото съм "войнолюбец", както би казал резидента, а точно обратното, защото искам да спре тая безумна и безпричинна война и хората да се завърнат по домовете си.

--

И една лична история отпреди две седмици. Снимах едни хотели в Слънчев бряг. В тия хотели се оказа че работят доста украинки, като камериерки, готвачки, сервитьорки и чистачки.

Та снимам аз една зала, но в единия край една жена, прегърбена, смачкана, над 70 годишна, чисти нещо с парцала. Пречи ми. Казвам и да се махне, че ми пречи, тя не реагира. Казвам и втори път, тя пак не реагира, все едно не ме чува. По едно време идва една друга, явно и е шефка и започва да и се кара нещо на руски. Навика я и си отиде. Тогава разбрах че не говори български, затова не ми реагира. Заговарям я на руски, откуда вы, как вас зовут и разни такива, дето сме учили в училище. Я из Украина, вика.

Викам и - Слава Украина, Украина переможе! И на тая тотално посърнала женица, лицето и отведнъж се промени, светна, усмихна се и очите и се насълзиха. Дойде и ме прегърна и ми отвърна - Героям слава. И на мен ми идеше да ревна.

Милиони като нея са с разрушени домове и са прогонени по чужбина, заради един изрод в Кремъл. "Освободители".