Като наблюдава човек разкрития и полуразкрития на криминални деяния от икономическо естество, прави впечатление фундаменталната обществена неефективност. Тя граничи с размерите на и попада под определението за монументално обществено и стопанско нещастие.

Вместо просто да ти извадят оръжие (каквото и да е – преди време работих в страна, където за целта прокурор и данъчни, обикновено в екип, използваха за заплаха спринцовка с HIV-вирус) и да ти поискат "живота или парите", тук е трябвало да се случи следното:

• да се създаде политическо съгласие за подбор и назначаване на подходящ главен обвинител;

• да се приеме закон за особен държавен орган, който отнема имущество;

• да се рекрутират подходящи адвокати и нотариуси (и прочее свободни професии);

• да се преструктурира ВСС така, че да се подчини на подходящите прокурори и следователи;

• той да назначи подходящите хора и да им уреди перспектива за кариера и защита;

• заедно с министъра на правосъдието, изпълнителната власт и парламента да се създадат със закон, финансират и организират с подходящите правилни служители специализирани органи на правораздаване;

• на тях да им се изгради правилен маскираш обществен облик на борци с чорбаджиите-изедници;

• да се парализират съдии и съдилища чрез кариерни процедури, критерии и награди, избор на сътрудничещи членове на съдийската колегия на ВСС, осигуряване на кариерното им развитие и работа, и правилни решения на комисиите на ВСС;

• очерняне и ерозия на авторитета на ВКС, а и на съда изобщо;

• замяна на процедурните канали на обвинението с доноси през медиите, хем за да се поддържа облика на "борбата с олигархията", хем да се влияе върху преценката на отделните съдии, хем за подготовка следващата акция;

• изработване на подходящи доказателства и документи;

• пробутване в кандидатските листи за избори (независимо от партиите) на правилни и зависими индивиди;

• кариерно издигане на хора с такава предистория в изпълнителната власт, несменяемите административни длъжности и по възможност в Конституционния съд;

• отстраняване или най-добре арест за несъгласните, или поне на онези с подходящ имидж, за да се удовлетвори нечия омраза;

• оправдание на цялата работа с "криминалния преход", "Кръглата маса" и пр., поредно преразглеждане на раздържавяването като начин за превръщане на властовия контрол в стопански;

• поддържане на обществения захлас от случващото се;

• за отвличане на вниманието има хора, които не са членове на тази група, но са постоянно обвиняеми.

И всичко това заради някой друг кашон със злато, пари или пък фабричка от националния капитал (с чуждестранния това е по-трудно – все някой посланик ще се намести в пейзажа и ще протестира)?! А и на това отгоре и фабричката ще трябва да се управлява?!

Една демократично възникнала мафия би се справила с много по-малко обществен ресурс и разходи.

Струва ми се, че мотивът в тези упражнения не е златото или фабричката. Важно е управлението на контрола. Парите и златото са само средство (виж тук).

Микроикономиката на процеса е много разходна за неприспаданите към кръга на непосредствените бенефициенти.

Друг проблем е, че притеснителните екипи могат да действат и действат ad hoc. Т.е. ротация на изпълнители и бенефициенти. Кръгът на едните и другите не е голям. Но това затруднява установяването на членовете на групите за изпълнение на която и да е от ролите, а и пречи, затруднява събирането на доказателства.

Текстът е публикуван в Икономически живот

*Заглавието е на редакцията