Обикновено вътрешни избори се правят в два случая:
1. Имаш двама или трима много силни кандидатури и съвсем логичен тогава е варианта, чрез вътрешно гласуване да се свали напрежението и избере този, който е по- разпознаваем.

2. Нямаш нито една силна фигура и разчиташ, чрез вътрешни избори да се роди такъв едва ли не от нищото! Вариант вътрешни избори с повече от трима кандидати ще бъде пагубен!? Това би отблъснало не малко хора, тъй като със сигурност ще се появи съмнението, че мераклиите за кариеризъм и постове са много, а мястото е само едно.

Най-добрият вариант за сегашната ситуация според мен е, да се намери сравнително независима личност, с качества и подходяща визия, която да бъде издигната от инициативен комитет и на последващ етап да бъде разпозната от така наречените лидери в дясно, като техния кандидат. По този начин, същият този кандидат ще привлече освен твърдият електорат в дясно и всички тези, които не могат да припознаят като техен някой от статуквото или пък от тези поставените (Да спасим София).

Да може да привлече и не малка част от избирателите, които са отвратени от всичко и всички до момента.

Провеждайки вътрешни избори съм повече от сигурен, че тези гласове за които говоря ще бъдат загубени, тъй като събралият най- много гласове ще е донякъде насила избутан с едни гърди напред и той няма как да представлява интерес за хората извън десните фенове.

Вариант само с антиговорене, без да се каже какво да бъде направено София да стане още по- добро и привлекателно място е също обречен на неуспех.

Моралът срещу алчността ще е вододела на тези избори!

Хората са се наслушали и нагледали на негативизъм. Те искат нещо позитивно, но да е и истинско...