Днес е девети май. За едни е денят на Европа, що денят на победата го празнуваха вчера. За други денят на победата е днес. Всеки има право да празнува победите си. Когато и както си иска. Даже да е победил в една война, где е разпалил, заедно с победения.

Та парадите за мен винаги са били един карнавал. Тук ще оставя настрана карнавалите в Рио, Нови Орлеан, Венеция и Перник. Интересни са ми карнавалите на победите и гейовете. Защото между тях няма разлика.

Парадират на пръв поглед коренно различни, а в същото време толкова еднакви общности. Едни парадират с танкове, а други с дупета. Дупета в униформи. И верижни вибратори. Големи. Други в оскъдни гащи. Всеки с това, где има. Да покажат на света, че ги има. Що ако не покажат, няма да ги забележат. Тяхно право е. Аз ги забелязвам и се смея. Некои им се кефите. И на гейпарадите, и на парадите на победите.

Та одеве един ме попита, не почитам ли мъртвите. Почитам ги, Иване. Може и да не верваш, ама и живите почитам. Не почитам много много тия, где почитат парадите. Що не ги разбирам. Не разбирам полка на безсмъртните. Впрочем името е взето от историята на Херодот. Персите са имали такъв полк. Ама от живи. Не разбирам, как може да почиташ загиналите, носейки портретите им, а после да ги хвърлиш в боклука. Бих ги разбрал, ако отидат пред мемориал на загиналите и запалят свещ. Ако са неверници, да помълчат. Да се напоркат и да си спомнят. Да пореват. Ама не мога да разбера, как се почита паметта на убитите с танкове. Това не е почит, а малоумие. Все едно казват:

-Споко! Както подпалихме оная война, може да подпалим и друга. Я вижте що пушкала имаме. Па после пак ще почитаме паметта на новите утрепани. Пак с пушкалата.

Обаче едно нещо направо ме утрепва. Днес българи ще се съберат пред един паметник. Или пред стотина. Такива тук има бол. И ще се радват на победата. Нема лошо. Ама поне да се не наричат българи. Защото тия, где са на паметника, първи подпалиха тази война, а после ни натикаха в нея. После ни обявиха война, победиха ни за три дни и ни накараха да мрем за тяхната победа. По унгарската пуста и сръбските баири. И после си присвоиха нашите победи. А ние плащахме. Що загубихме.

Та скъпи сънародници, не празнувайте пред паметниците на тия, где ни победиха! И не почитайте там паметта на избитите българи! Щом искате да празнувате деня на победата и отдадете почит, отидете пред плочите с имената на загиналите българи! Такива в България може да има десетина. И запалете свещ! И помълчете!

Честит ви ден на Европа! И на победата! И на малоумието!

Книгата ми, КЛЮЧ ЗА ЖИВА ВОДА може да я имате ако звъннете на 0886446795.

Деда Ванга Нюз - Блог на Роси Антов