Претенцията, че градската култура (или обратно: селската култура) е по-ценна, говори само за ниска култура и за комплекс за малоценност.

Е, комплексът за малоценност често се проявява като снобизъм, нихилизъм, като претенциозност и високомерие, но от това нещата не стават по-малко просташки.

Истинският интелектуалец цени качеството, познава добре и родната, и чуждата култура и умее да се възхищава и на класическата музика, и на народната, и на популярната музика, стига тя да е майсторска.

И не дели музиката по жанрове, нито културата на градска и на селска, а я изследва и се възхищава на богатството й.

Защото едното допълва другото, защото в този свят всичко е движение и влияние.

Смешни и жалки, примитивни изявления...

Комплекси от времето на тоталитарната държава, която първо отне на хората земята и правото им да я притежават и обработват, та насила направи от работливия, здравомислещ български селянин "гражданин" и работническа класа, а същевременно изсели от София интелектуалния елит и за капак въведе унизителното софийско гражданство.

И сега разни конформисти и комунистически наследници ще ми се бият в гърдите какви софиянци били!

Ами Дора Габе като идва от едно село край Добрич, а Яворов от Чирпан, Димитър Пешев от Кюстендил, Симеон Радев и Димитър Талев от Ресен и Прилеп и т.н., и т.н., те по-малко ли струват от вас с вашите претенции на големи граждани?

Жалка и грозна работа. Простотия. Ама култура да видиш. Експерти!