Не искаме ГЕРБ да ни управлява. Не искаме комунистите. Ама не искаме и чалгарите. Не искаме и шкембе патриотите, дето борят джендърите и ни пазят от норвежците.

Искаме едни добри и цивилизовани управници. И европейски стандарт. Ама ако може всичко да стане с едно щрак, като повикаме малко на площада и извикаме поредния месия.

Еми, няма да стане. Да ви го кажа директно.

Качеството на живота в България (и на управлението) е следствие от българския манталитет и култура.

А те се градят от детската градина и се формират от средата в която живеем.

В училища и детски градини да висят още портретите на Димитров и Ленин, в центъра на всеки град и село ни посреща оръдие и паметник на партизанин. В учебните програми нищо не е мръднало от 70 години - баба Илийца с кола, вапцаровата вяра, червените ескадрони и тежкото положение на селячеството. Оня ден дъщеря ми учи наизуст Братчетата на Гаврош. А уж е в едно от елитните столични училища. То вече братчедите /на Гаврош/ джиткат със смартфони, обаче ние плямпим че няма олио и съюз със СССР.

Е, да ви го кажа още веднъж - в тая среда няма как да израсте друго. Ако нещо надскочи средата, то ще е малцинство и няма как да спечели избори.

Процесът е дълъг - първо смяна на средата, после смяна на няколко поколения.

Това е.

България ще има нормално управление, когато изчисти альошите и партизаните от площадите. И от учебниците. А до тогава...