А добрутро!
Нощес намерих телефон. Сравнително нова НОКИА. Снимам го и пускам в една пловдивска група за изгубени и намерени вещи. На дисплея му снимка на усмихнато дете. Явно млад човек го е загубил. И чакам да звънне за да му го дам. И си представям как пия ледена водчица. Еха. После си представям, че съм загубил моя. И някой го намира. Косата ми настръхва.

В него шестте ми профила. Мъжки и женски. Със запаметени пароли. И си представям разбити семейства. Счупени зъби и глави. Разводи... После се сещам за стотиците телефонни номера, които са останали в него. И косата ми настръхва още повече. Тия, на които звъня ще ги събера. Но блокираните от мен номера няма как да събера. А има няколко, на които не трябва да отговарям ни в тоя, ни в другия живот. Номера, свързани с прекрасни или отвратителни спомени. Ужас. И си представям ужаса на човека със загубения телефон. След няколко часа звъни. Щастлив е. Водката вече е пред очите ми. И решавам да не пия водка. Достатъчен е кефа от чуждото щастие. Представям си как ми подава една дваестачка, а аз му я връщам високомерно. И след малко пристига такси. От него слиза един митничар, който снощи се отби за цигари. Сигурно е дядо на детето от дисплея. Взима телефона и тръгва. Даже няма "благодаря". После се спира. И се връща. Вади от джоба една шепа монети и ми подава една:

- Е ти да пиеш едно кафе.

Е взех я. Сега пия кафе. Половината го платих с неговото левче, а другата половина с мое левче. И се ядосвам. Бах ти идиота!!! Лиши ме от удоволствието да му върна синята дваестачка. А левчето го взех. С кеф. Ако беха 20 стотинки, кефът щеше да е по-голям. Нема да унижавам митничар, я. Представяте ли си. Връщам един лев. На митничар. Ще побеснее. И ще ме сцепи от проверки. А в раницата имам бутилка акцизна течност без бандерол. Един приятел ми я донесе за проба. И после ще се гледам у новините, а Гешев ще обяснява, че са ме заловили на местопрестъплението, барабар с 53 процентно веществено доказателство. Ще стана за резил, а мама ако ме види ще дигне кръвно от срам.

Айде приятен ви ден! И спорен!