Сетих се нещо. Средата на лятото. Някъде около Каварна. Предния ден разбирам, че не трябва да се влиза в морето по работа. Свети Петър и Павел ще се празнува. Значи ще се почива. А почивката е ясна. В морето. Денят е прекрасен. И с големия син товарим неопрен, бутилки, плавници, торба, харпун и малкия син на лодката и сме в десния край на залива. Преди дни там открих няколко скали. Днес ще се наслаждавам на света. На десетина метра под водата.

Над скалите навличам неопрена и жилетката, хващам харпуна и съм до лодката. А понеже заливът е пълен с лодки, скутери и секакви надводни развлечения, връзвам едно въженце за жилетката с шамандура накрая. Шарена. Със знаменце. Да се знае, че под водата има човек. И да заобикалят.

После съм в моя свят. Оня мой свят. Истинският. Мълчалив. Красив. Недокоснат... Дъното е покрито с камъни. Скали с водорасли и миди. Морски кончета чакащи някой да ги яхне и морски игли, кърпещи скъсани от раците и развявани от водата водорасли. Медузи, горещо целуващи те по устата. Рапани, хукнали нанякъде. Плашливи кефали. Огромни сърдити раци, пазещи входове на малки пещери. И аз. Дивакът. Дошъл от цивилизацията. На въжето висят вече няколко рибета. В торбата десетина рака се чудят какво става. Два любопитни делфина се приближават и после бягат. Явно усетили, че ме плашат. Високо над мен слънцето гали вълните. Няма такъв кеф. И тогава...

Усещам зверско дърпане на въжето с шамандурата. Нещо ме повлича с невероятна сила. И ме влачи с гърба напред. Наоколо скали. Хващам въжето с дясната ръка, а с лявата притискам дихателя към устата. Поне да дишам. Явно витлото на някой скутер е заплело въжето и ме дърпа. Ужас!!! После силата но опъване намалява. А аз виждам над мен тъмен силует. Изплувам до него. И чувам писъци нечовешки. Свалям очилата и едва не се давя от смях. Две 12-13 годишни момчета. На водно колело. Едното държи шамаднурата ми. Ококорени. И пищят ужасени. Представяте ли си! Дърпат някакво въже, а в края му морско чудовище. С огромно око и тръби по него. А аз:

- Не се плашете, ваща мамка! И ми дайте шамандурата!

Те я хвърлят и панически завъртат педалите. После дълго търся чувалчето с раците по дъното. Не го намирам. Добре, че харпунът ми е вързан за ръката. Същата с която хванах въжето.

А после съм под тентата. На салата от миди и рапани. С лук и маслинки. И към масата идва загоряла невеста. Загоряла от слънцето, ей. И казва.

- Извините мои малчишки! Мъи отдъйхаем здес кождово лето. Они очен много испугалис...

Абе нещо такова ми говореше на некакъв чужд език, ама аз само разбрах, че им е майка. Техната мамица. Цеше да ме удавят за една нищо и никакво шамандура... Техната мамица. После кво стана, не е за разправане, ама от мен да мине. Ще ви разкажа. Тръгна си, нейната мамица. Тръгна си и отнесе едни страхотни цици с нея. И едно дупе с пякък по него. Техната мамица...