Попаднахме на него в една от онези малки закътани улички, които туристите наричат "сърцето" на града.
- Последният истински обущар на Никозия съм - влезте, влезте. - усмихва ни се сърдечно и широко, а аз плахо искам да кажа, че сме просто зяпачи, нямаме обувки за поправка, а и да имаме са на бая километри от тук.
Работилничката е тясна - метър на два и вътре времето е спяло някъде преди 50 години. На толкова са и пирончетата, и кожите, и обувките, и любовта на живота на възрастния обущар. Той не ни поглежда в краката, не ни пита какво ще желаем, а докато мигнем изважда една кутия с локум.
- Истински е, казва, и локумът е истински, вземете си!

"Трябва ли да платя и колко" - мисля си тревожно, не защото ми се свиди, а защото не знам какво се очаква от мен. Не знам как се постъпва, когато те канят в обущарска работилница, без да носиш обувки за поправка. Държа се неестествено, сконфузено дъвча локума, дори не мога да се насладя на изключителния му вкус. Усмихвам се туристически, цъкам очаровано и се опитвам да вкарам в някаква линия тъпите си мисли, докато в един момент схващам, че човекът нещо ни разказва.
Разказва живота си.
Че има работилничката от баща си от мноого, много отдавна. Вероятно от тогава, когато разделената столица все още е била цяла и почернени семейства не са бягали от домовете си, за да търсят живот. Всъщност той, обущарят, не идва всеки ден в работилницата, защото има нужда да изкарва прехраната си.
- На 75 съм - казва и почти по момчешки прокарва пръсти през сребърната си коса.
Отдавна е заработил каквото е трябвало. Идва в сърцето на града, защото това е втората му любов - място, бележило дните му, място, в което всеки ден среща хора, животи. Първата му любов, любовта на живота му, неговата съпруга, вече 6 години е на легло. Неподвижна. Когато тя си отиде, ще си отиде и той. Казва.
И работилничката ще затвори.
Няма да я има. Когато Бог реши.
Докато говори, гласът му се изпълва с обич, а очите - със сълзи. Там, зад гърба му, сред разните бележки и надписи, има закачена пожълтяла снимка:
Тя, фина, източена, в красива рокля и елегантен кок, той - горд и щастлив, че я има.
Двама завинаги <3
Иска ми се тази обущарничка да не затваря никога!!!!
Никога!!!

Увеличете снимката и там, в горния десен ъгъл ще видите любовта.
Красива е, каза дъщеря ми.
Красива е - въздъхна обущарят.