Апокалипсис в МетротУ
Inspired by:
https://www.youtube.com/watch?v=M4vnmgZLA8s
Сигурна съм, че сюжетите на „Живите мъртви", „Заразно зло" и "Спарта" са били вдъхновени от него. Това е едно митично място, което всеки уважаващ или не себе си гражданин на Света, София и всеки що годе по-голям град някога е посещавал. ТОВА Е МЕТРОТОО!
Там всеки има своето място под слънцето или в случая под земята и се бори за своя късей хляб или в случая място 50 на 50 и глътка въздух. Ако си от хората, които не са попадали там, НЕ чети това! Не се препоръчва и за хора с лабилна психика, хранителни отравяния, нисък праг на търпимост на болка, никакво чувство за хумор или просто за такива, които вече се отказаха, защото текста е много дълъг и обяснителен. Мир вам и спокоен живот в слако неведение и блаженство!
Та да се представя. В метро -средите съм позната като, част от масовката в ролята на „Блуждаещ" или „Бял бродник", както ни наричат, някой мило. Ние ходим и спим, спим и ходят. От време на време издаваме някакви нечленоразделни звуци от типа на ‚мм", „хм", прозяваме се, и гледаме с невиждащ поглед в гората от полуживи хора. Вниманието ни се привлича от шум от токчета, миризма на кифлички или някакви странни субекти които будят смесени чувства. Но това е само временно. После заспиваме духом и плачем вътрешно, че искаме да сме пашкули.
Няма да лъжа, че се е случвало и да съм от „Цъкащите". Сещате ли се? Не, не говоря, за някакви пищялки от хорор филм. А за онези, които издават звук само от писането на телефона си и се усмихват само при гледане на някое смешно клипче във фийда си. Те са слети с телефона си и ако не са с него, все едно са с ампутиран крайник. Когато метрото спре се оглеждам за някой паднал от невнимание от този тип.
Опа, до мен има един от най,омразните ми екземпляри – „Писък" или както ги наричат в по-малките населени места - „Червена наперена кокошка". Чувам гласът и да се извисява над този над тълпата, на виенето на метровлака и над воя на всички сирени в града. Чувам ясно всяка нейна дума, защото ТЯ иска така. „О, муце и вчера бях с острите червени токчета. Излизах със Свилен, Емо и Панайот." Мацка! Това не ти е Facebook. Аз не съм ти приятелка и е 8 часа. Шибаният час е 8 ! Не съм си изпила кафето, приличам на препикано мушкато, а ти до мен обясняваш подвизите си от снощи. Разбирам, че това е повод за гордост и е многооооо важно- аз, Надето и Пешо дето седи отсреща да чуем колко си вървежна и готина. Ама пискливия ти глас е нещото, което ме кара да сменя седалката, вагона, града, държавата и да се евакуирам в друг свят, галактика и. Абе разбра идеята. Бих избягала от него дори и на високите ти червени токчета. Бих звъннала и на Емо, Свилен и прочие да избягат от теб с 200.
Като казах, червени токчета. ..Апел към тези, който изглеждат като слезли от корица на списание, или по –познати като „Манекените". Алоооо, Понеделник е! 8 часа. Зима е. Луната даже спи, а слънцето още го мързи. Тюлените в Антарктида едва се пробуждат и дори и работливите пчелички хибернизират. А ти кога успя да сложиш фул мейкъпа, полата и костюма? Тия хора все едно пият ракетно гориво, а не кафе! Вървят като на кет уойлк и всички ги гледат къде с възхищение, къде се чудят каква е тази форма на живот, която не само функционира толкова рано, но успява да изглежда едновременно като супер модел и Илон Мъск.
И ето една тяхна разновидност. „Кобра очиларка" Алоо. Тъмно е. Днес даже ще вали, ти не шофираш. Знам, че естествения ви хабитат е на едно по-топло място, но тук не сме нито Индия, нито Пакистан. Или си оптимист? Може би мислиш че през деня ще пекне слънце или ще отскочиш до Бали? Плс сложи очилата в марковото си калъфче и ги сложи, когато има дори 2% вероятност да видиш слънце.
Не тук. В метрото, под земята, без пряка слънчева светлина. Виж, ако си препил от снощи, пребил си се или просто си грозен. Одобрявам. Нека не ставаме свидетели на това.
Хейтърите: аз седя и пиша злобна бележка на телефона си и описвам всички около мен. Защо ли? Защото, както казва един колега(само и единствено той, никой друг не го твърди особено майка ми) съм зла и мрънкаща. Иво, ако не се позна, за теб говоря:) Освен това днес си разлях кафето, недоспала съм, не съм закусвала още и да трябва да мразя някой. Понеделник е все пак. Имам нови сили след уикенда за нови емоции. А и съм жена. Нали се сещате генетично ми е. Не мога си избягам от природата. А и не искам. Мързи ме да бягам сега, а както разбрахте и ми се спи. Пък и не ме съди строго. Ти пък в момента я четеш, което те прави съучастник по хейт.
ПС. Всички персонажи са истински. Всички имена са измислени (без на Иво). Много типови са пропуснати. Аз съм хейтър. Ако съм те натоварила с поста си, напиши такъв за типовете хора във FB и ме сложи сред хейтърите, троловете и всички изчадия, криещи се в нета. Пиш кафе и закусих за един по добър свят без хейт. Всичко е точно!