Понякога, но само понякога вървя след някакви хора, и то само, ако са ми симпатични и са в моята посока.
Веднъж тръгнах след едни ученички възраст 10-11 клас, дори без един шлифер да сложа, ей така на голо...Много аматьорско, много несериозно, ама толкова си мога.

Опс, чай ся, къде се отнесох...
А те за куриоз, оказа се, в последствие, че отиват точно на същото място, на което и аз. Неконтролируемо красиви, излъчващи фриволна сексуална невинност. Такава, каквато биха разпръсквали, само едни девици, току що извадени от болните фантазии на някой селфи терорист, от ислямска държава, преди да се взриви ...в името на тоя, дето духа тополите, когато има вятър.
...И вървях си аз след трите момичета към НДК и стигнах до НДК. И постоянно ги чувах как говореха за някой, че бил много готин пич, много ярък, много въздействащ, много велик, много Як и много яки стихове пишел... От личен опит знам, че ако получа оценка "много як" за нещо, от някое неприлично младо гадже...значи съм ебаси пича***
(***Само да кажа: Харесват ме, само интелигентни и образовани жени!...оф...пак намерих начин да се похваля) И продължих след тях.Те се качиха на ескалатора, аз също. Те слязоха на втория етаж, аз също. После се качиха на третия етаж, аз също...
И там го видяха...и там се спряха и там занемяха...
Явно, че по някакви неведоми ученически пътища бяха чули, чели, недочели, разбрали недоразбрали за този човек. Явно им беше въздействал, явно ги беше вълнувал с нещо, което е написал, а те прочели... И там заеквайки, те казаха това, което никога няма да забравя...
А...!!! ама...!!!той!!! ама той ...!!!бил...!!!старец!!!
Най-неочакваната, тъжна и искрена констатация, която бях чувал.
Загледах се в посока на техните невинни ,разочаровани възклицания.
На една маса отрупана с книги в зала 8 на НДК, пред 200 -300 зрители-слушатели, седеше един дребничък добър човек, който едва се виждаше от книгите.
Той усърдно подписваше автографи в последната си стихосбирка (в прекия и преносния смисъл) този човек се казваше Валери Петров.
Понякога получавам учудване, после се учудвам, че съм се учудил... а то, няма нищо чудно. Някои млади хора могат да четат. За тези които ме четат в момента, а не са чели Валери Петров, мога да кажа, че е много як, нищо, че не е сред живите от няколко години... Много е як.

+ФорумЪт