Как се финансират медиите в България и защо последните 15 години 90% от тях бяха опитомени от властта. Защото съвсем официално процент от европрограмите отива за медийна комуникация по тях. И правителството решава за кои медии и колко. Става въпрос за десетки милиони евро към послушните.

Верността към властта и громенето на опозицията е цената. Затова и дълги години бяхме на дъното в класациите по медийна свобода. Все още сме близо до него.

Винаги съм говорил за тъмната страна на еврофондовете. Че създават монополи, че увеличават корупцията срещу съмнителни ползи за страната, че циментират властта. И то не само в България. Медийното им проникване има абсолютно същият ефект. Драматично понижаване на качеството и връх на слугинажа.

На този фон дълги години единственият различен глас бяха (а и все още са) медиите, които съвсем официално получават финансиране от Америка за България. Това никога не е било тайна, даже на първа страница на всяка от тях си го пише. Не е идеалния вариант, тъй като сигурно като получаваш пари отнякъде се съобразяваш какво пишеш. Но при състоянието на медийния пазар и неограниченият ресурс на властта е хубаво да има и други гласове.

Впрочем атаката към свободните медии идва точно за това. На пазара да останат само едни послушковци, които да се финансират от правителството и да го хвалят колко е велико. Никое правителство няма нужда от това. Защото има достатъчно канали, където да се чуват различните гласове. И това важи във всички посоки. Да си спомним тикток победата на румънския кандидат президент, която беше отменена. Или възхода на всякакви нови партии, заради умората ( и неефективността) от традиционните. Борбата за влияние се измества към социалните мрежи и там възможностите за забрана са ограничени. Не че няма опити.