Пускам чешмата и оп - Кольо. Тече ли тече и ми намигва. И аз пия, пия, пия и жадна оставам. Ама в хубавия смисъл на думата. Защото народът е казал - жаждата те води в пустинята към оазиса.
В случая - към детската площадка. Жаждата е камилата на детските площадки или нещо подобно. И никакви проблеми!

Пък детето пораснало, тийнейджърче и тропа с токчета :
- Не ща на пързалката, ма мадър, искам в София Ленд, на кулата. И съм жадна, а няма вода. А молът е много далече от блока! Безобразие!
- И София Ленд няма, маме - отговарям назидателно - още по времето на тройната й спряха кранчето. И по-добре. Метрото още не ходи до там. Ама на - Кольо ни е надеждата! И деца за пързалките ще ни направи, вие кат сте инати и не щете.

Детски площадки като слънце - модерни, европейски, днеска една, утре-втора, а вдруги ден бонус - трета. На един дъх да им се радва човек. Кеф ти пързалка от обещания, кеф ти - люлка от сигурност, кеф ти - въртележка от цени. За какво ти е вода? Европейска работа, ви казвам, ама кво разбирате като нито сте немци, нито поне малко германци. Днеска един Кольо, утре друг. Но пързалките, пързалките са вечни!

- Бе аз на тоя Кольо що не му... - обажда се моичкият от банята и хуква долу за бира при оня мизерник, знам го аз.
- Чакай - крещя по стълбите (асансьорът не работи, защото са му откраднали бубината) - нали си домоуправител, свикай общо събрание, обяви етажен референдум, направи допитване! 
- Отивам да се обръсна - отсича домоуправителят някъде между втория и партера.

А майка ми изсъсква от фотьойла в ъгъла, почти докарвайки го на баба Селиме от "Дързост в листопада": 
- Ще се обръсне, добре ше се обръсне... та чак ще отреже. А оня Кольо да вземе да ми напълни потребителската кошница за трийсет стотинки иначе защо строихме Хаинбоаз, ми кажете, защо???

Брех да му се незнаят и хората и чудото, бе! - цъкам докато се опитвам да уцеля разделното с бутилката от гроздовата.
Не уцелвам. Поне не разделното. Уцелвам моичкия ама той не забелязва, щото зяпа задника на червенокосата фльорца нейдна от съседния. 
Ще го убия!!! Ама в хубавия смисъл на думата... и след като измие чиниите. Аз съм на диета!

 - Ква диета, ма Ценке, я кАжи, кАжи - протяга врат Сончето и добавя - аз не че таковата подслушвам ама случайно чух и таковата, не съм интригантка.
- Тая твоята, бе Соньо - културната... Въздържам се... от култура.
Ама в хубавия смисъл на думата.

панелни в(б)ълнувания без претенции за претенции