Ако сте бил в политиката или пък я упражнявате понастоящем, дори да сте небрежен към такива неща като водене на дневник и личните записки, един ден някои от датите губят своята безличност и ви помагат да си опресните паметта. Такъв е днешния 3-ти ноември, на който преди 34 години се състоя първата публична проява в страната - шествието на Екогласност и връчването на петиция за Рила и Места.

На този ден осъмнах с група подкрепаджии в квартирата на Наталия (не се сещам в момента за фамилия, но беше от литературния кръг "39"). Работихме до късно през нощта върху агитационните материали за утрешното шествие.

Към този момент вече бях едва ли не стара пушка в екоорганизацията. Бях 41-я редовно приет член на събрание в дома на Самсонови на ъгъла на "Граф Игнатиев" и сегашния бул. "Васил Левски". Целта беше да имам двойна защита, тъй като след арестите на Тренчев, Босия и Гагалов бях вече на пангара като единственият оцелял, който се опитваше да поддържа духа на "Подкрепа" и да ръководи действията на профсъюза.

Най-вероятно съм постъпил правилно, защото един ден, моето пристигане у Самсонови бе посрещнато с дружен рев от радост на присъстващите. Оказа се, че няколкодневното ми "потапяне", за да се отърва от стреса и признаците на диабет е било изтълкувано като арест от страна на органите. Бяха ме издирвали по всякакви начини и най-вероятно, ако не се бях появил, щеше да има декларация на сдружението.

Та какво запомних от този ден. На първо място на лицата на хората, които се бяха престрашили да дойдат - напрегнато очакване за това какво ще се случи и заедно с това - радост. Другия ми спомен не е чак толкова добър. Когато извадихме агитационните материали на "Подкрепа" и даже издигнахме големия плакат с името на профсъюза, ни скастриха яко. Най-вече Петър Берон и Слабаков. Е, няма как, при такъв силен натиск, свалихме плакати и прибрахме материалите. Но това се ядваше. Малко по-късно, множеството започна да скандира безобидното от днешна гледна точка: "Де-мо-кра-ция! Де-мок-ра-ция !... И тогава се разигра истинска трагикомедия - няколко души вдигнаха на раменете си Петър Берон, който сложи пръст на устните и извика на няколко пъти: "Шшшшт ! Замълчете!".

Но това не е важно. Важното е, ако сте били и вие на площада и си спомняте първия полъх на свободата и освобождаването от страха.