Книгата е "Спомени за българските въстания" от Никола Обретенов, един от най-дейните членове на революционната организация, близък сътрудник на Ботев и негов четник.

Какво разбираме от цитатите?

Че ония времена не са се различавали много от днешните.

Книгата ни дава безценна информация за генезиса на финансовата и социалната политика на днешна България. Виждаме как нашите славни политици се учат от нашето славно минало. (Нали, гордо знаме ни е Ботев, пръв учител... и т.н.)

От първия изнесен абзац разбираме няколко основни неща. Първо - за да има бюджет, едни пари трябва да се откраднат. Сиреч да се съберат принудително. От бизнеса. Чорбаджията или както там си го наричаме. (Във въпросната книга това е момент от предходната страница). В принудителното събиране няма нищо лошо, защото така или иначе бизнесът ги е изцедил от трудещите се.

Второ - разбираме че парите са тежест. Аху-иху, разхвърляме ги където падне, със съответния ПР - гърмежи във въздуха и юнашки песни.

Трето - който е по-нахален или по-пострадал, да ходи и да си бере от бюджета. Помощи за дребния и средния бизнес.

Четвърто - мерцедесите и белите атове са за да радват началството.

Пето - законът (пъдарят) е празна пушка, но ако вземе да ни се пречка - елиминираме го.

Вторият абзац ни показва преразпределението на бизнес териториите. С лостовете на властта се отнема бизнес от тоя който го е разработил и се дава в ръцете на този който реве по-силно. Така е справедливо и благородно. И през 19 и през 21 век.

Трябва да споменем с гордост и ромската интеграция, която не е от вчера, а поне от век и половина.

Ето, само една страничка, а колко много научихме за днешното състояние на нещата - как се формират приходната и разходната част на бюджета и как властта комуникира с бизнеса и с населението.

Та откъде иде това разминаване между Генчев и Обретенов.

Ми много просто - съвременниците на Априлското въстание - Никола Обретенов, Захари Стоянов, Стоян Заимов и другите, не са си позволявали тоя полет на фантазията, тоя героичен размах, защото е имало все още живи свидетели на събитията и са щели да станат за смях. Сиреч, били са малко по-обективни.