В края на славния соц, когато изобилието преливаше според некои другари, една моя приятелка, която живееше в Лондон с мъжа си, героично се запътва по Коледа и Нова година към родината. Добре, ама в суматохата при приготвянето на багажа, забравила плика с бельо на съпруга си и той се озовава в България само с един чифт гащи - тия върху себе си.

- Нищо, дарлинг, - успокоява галантният английски джентълмен съпругата си. - Ще си купя тук слипове.

Приятелката ми го поглежда отчаяно, той недоумява защо прави драма.

След 4-дневно обикаляне на всички възможни магазини и пускане на връзки по фабрики и партийни комитети, гащи се оказва, че няма, няма и да има. Ще пуснат, ама догодина.

През това време нашият джентълмен носи ту своя слип, ту едни гащи на жена си, докато неговите изсъхнат на простора.

На 5я ден от престоя в соцБългария джентълменът започва да гледа също така отчаяно като жена си в Първо действие и като се прокашлюва деликатно, казва галантно на своята половинка:

- Дарлинг, хайде да си ходим.

Джентълменът си тръгна, обогатил речника си с думата "НЯМА".

Но не можеше да се начуди откъде се снабдявахме с гащи.

Обяснихме му, че като пуснат гащи по магазините и народът се презапасява, защото не се знае кога пак ще "пуснат". За качество, модел, дизайн, цвят, материал и пр. лиготии и дума не сме отваряли.

Честита Нова година и помнете докъде води соцреализмът! И буквално, и метафорично.

Другата Нова година ще ви разкажа за тоалетната хартия. Че и тя беше дефицит.