Тия дни Фейсбук е заринат от прехласване по Антон Дончев. И не заради свършената от него работа в Агенция Пътна инфраструктура, ами заради поръчковия пропаганден роман "Време разделно".

Романът е една огромна лъжа, изпрала мозъците на не един и двама. И докато живеем в лъжи и пропаганда, все ще живеем зле, все ще ни управляват Догановци и Копейкиновци.

Основната тема във "Време разделно" е насилствената смяна на вярата. Само че историческата истина е друга. В Османската империя насилствена ислямизация няма. Няма по две причини. Първо, Коранът забранява насилственото приемане на вярата. Второто, по-важното е икономическият мотив. Всяка империя има за цел да експлоатира хората от завладените територии. Тая експлоатация става чрез данъците. В Османската империя християните са плащали по-високи данъци. Те са основен приход в хазната. По тая причина не само че няма насилствена, ами напротив - ограничавана е доброволната ислямизация в империята. Защото дори в 17 век няма толкова прост управник, дето да си затвори кранчето на приходите в хазната.

На тия дето вече са готови да рипат да бранят лъжата, пак да поясня - не казвам, че в 17 век по тия земи е нямало насилие. В 17 век е феодализъм, насилие има във всички страни, по цялото земно кълбо. Казвам, че няма насилствена ислямизация, факт който не оспорва никой историк.

Обаче никой не дава отговор на въпроса, защо насилствената ислямизация е нещо много лошо, а насилствената християнизация е нещо много добро?

Княз Борис I е изклал доста повече хора от измисления в романа Караибрахим. Изклал ги е заедно със семействата им, тия дето не са искали да приемат християнската вяра.

Но е обявен за светец.

Не е ли парадокс?

Това кои личности приемаме за светци и кои демонизираме, не зависи ли изцяло от политическата обстановка в страната?

Не е ли абсурдно, за родения в Любимец Княз Борис да е герой и светец, а за родения няколко километра по на юг, в Одрин, Баязид и Мурад да са герои?

Франция и Германия, които изсърбаха попарата на национализма в две световни войни вече учат една обща история.

Смисълът на ЕС е да няма граници, да няма противопоставяне на народи и религии, да няма войни. От тая гледна точка разделението на герои и демони според това дали са наши и ваши е абсолютна отживелица.