2000 година, криза и светлина в тунела - правителство на СДС.

САБ /Съюз на архитектите в България/ организира творческа командировка за активисти с цел осъществяване на контакти с колеги от съседни държави като за начало Република Македония.

Маршрут Скопие, Охрид и Струга. Остават свободни места и съм поканена - имам душа на архитект, а иначе съм прост пътен инженер.

Незабравима е разходката ми из Охрид. Водач е един дядо, който много приличаше на моят дядо от Северозапада. Дядото, около 65 годишен, ни повози на три курса с неговата лодка - кайчи из езерото. Кристално чисти води и пастръмка с червени точки. Групата беше от около 60 човека предимно архитекти.

И започнахме разходката от чаршията, по стария калдъръм между магазинчета за сувенири, челарница, пекарница, и чебапчета. Големият чинар, бижута от риба плашица и седеф.

Нашият водач беше въодушевен да разкаже и покаже, радваше ни се и говореше за гроба на свети Климент за това, че който бил праведен чувал сърцето му, за Самуиловата крепост - куп развалини с оформена входна рамка без врата и едни останали стълби за втори етаж, но с невероятно красива гледка към Охрид, Черквата Света София - полуразрушена и занемарена но с покрив, на два етажа огромно здание.

Ето този там в дясно от олтара е цар Борис първи построил тази черква в много стари времена. каза и посочи дядото.

Очите му бяха избодени.

По спомен фреската беше в дясно в страни до прозореца.

Дърворезбата на олтара фина като дантела, цареше спокойствие и тишина и полумрак, а ние пристъпвахме по старите плочи изтрити от хиляди нозе и времето. Преливахме от гордост, че сме Българи построили такава голяма и красива черква - Света София - Света мъдрост.

Беше есен, октомври. В хотела вечеряхме и пихме по чаша кавадарско вино и жолта тиквешка ракия. Същите като нашите.

И си бяхме много странни едни на други с келнерите, защото се разбирахме без преводач и си бяхме еднакви.

Бях си купила една карта на Македония с описание на английски и седнали на дивана пред рецепцията четяхме и превеждахме история на Македония, а келнерите стаени зад една завеса слушаха нашите коментари и все по-голямото ни удивление за цар Самуил, който бил Македонски цар, а кой е бил Българският цар тогава и защо на Василий му казват българоубиец, а не македоноубиец?

Единственото негативно преживяване беше, когато вървейки към крепостта след дядото, минахме покрай едно училище и от тоалетните на втория етаж, продрани детски гласове крещяха - Бугариии ......е....ем ви Бугари. 15 годишни хлапета, голям героизъм.

И същите тези деца и тези след тях, пораснаха и станаха 35 годишни и вероятно още викат е...ем ви Бугари.

Тогава още не знаех, че двете ми пра баби по бащина линия са от Охридско и Битолско преселнички. Знаех че са преселнички от планините на Беломорието от далеко.

И се питам защо стигнахме до тук, да се обиждаме и нараняваме?

Защо, защо е така?

Още ли цар Борис Първи е там на стената с избодени очи да не гледа позора на потомците си?

Дядото дали е жив? Да покаже с гордост пак иконата на Борис?

Да, вярно е, каза, това е Бугарска икона.

Самият той също ни изучаваше и него времето му бе изтрило споменът за общите ни неща. И той питаше за някои думи - как вие му викате, ама същото му викаме, казвахме ние. Единствената дума, която беше различна по смисъл беше – вредна, на Македонски подредена - В редена, а на български навредува. На вредна ама вредна.

Защо стигнахме до тук?

Паметникът на Кирил и Методи   Света София   Общ поглед към Охрид от крепостта

Крепостта - стълбите и входът   Дядото с бялата риза разказва   Езерото  

Езерото с моя милост   Площадът с чинара   На главната на кафе  

Църквата Свети Климент