Толкова неща неизказани.
Толкова неизживени.
Толкова очи забравени
и лошо изиграни сцени.
Нощем протягаш ли ръка към мен,
както моята към теб посяга?
Пробягва образа от нас ранен,
на очите ми монети слага.
Толкова обиди нанесени
и толкова спестени.
Колко са листата есенни?
Колко да сме кестени...
Нощем се раждаме отново.
Умираме със утринната клада.
Потъваме сред шумната тълпа.
След залез чакаме награда.
Толкова – почти, едва ли...
Толкова без никакъв заряд.
Кога сърцата ни заспали
ще разбудят животворен глад?
Photo: Jan Saudek - The Holy Matrimony, 1987