Как усмивката, гласа и галещата длан
на спомените да предам от вчера?
Как нежният ти шепот да затворя
в кутията на минали неща,
когато искам да си моя,
къде и как да те намеря?
Мила, топла, мокра,
като сълза, след изгрева целувка,
попиваща, изпиваща и нежна.
Нахалството ти да ми липсваш
и тази наглост да отсъстваш,
събрал съм ги в едничка мисъл
и тя е да те удуша!