Как писахме невинно и по детски
Тъй чисто, сякаш от сърце
През бурята на бели листи
Извайвайки от буквите лице
Тъй тихо влачат се сега
Пера, провиснали от скука
От навика, от чиста рутина
Без вяра в своята сполука
Добре дошла, тази вечер си на гости
Облечена във спомени от мен
Да сме тихи ни е толкоз неприсъщо
Да правим любов за вчерашния ден