Тъй чисто, сякаш от сърце
През бурята на бели листи
Извайвайки от буквите лице
Тъй тихо влачат се сега
Пера, провиснали от скука
От навика, от чиста рутина
Без вяра в своята сполука
Добре дошла, тази вечер си на гости
Облечена във спомени от мен
Да сме тихи ни е толкоз неприсъщо
Да правим любов за вчерашния ден