Ако ще да е от злато
Отдай го на проклетия инат
На характера и шибаната лудост
На това, че съм простак
Не, не искам!
Остави ме в тишина
Все подрязвам си крилата
Плюя голата глава
И сърцето си продадох
Някога
Но не сега!
Остави ме в тишина
В нея само ми е тя