НАТАМКогато ти писне

Отегчен до полуда

И единствено жалост

Възпира духът ти

 

А юнаци бездетни

Строени в редичка

Махат с ръчички

На сополивия ден

 

Тогава не стига

Съвсем не ти стига

Пикливата мъдрост

На цяла вселена

Озъбено вперила

Поглед във теб

 

Не стига шума

На думите чужди

С усмивки измислени

И ноти и вятър

 

Лицемерните жестове

С жартиери опънати

По тяло от слама

 

Събития разни...

Нещо се случва..

Чуждо неволно...

И болно

 

Когато не стига

Не, съвсем не ти стига

И писва

И смачква

Вървиш окрилен

 

Без грам да ти пука