Отегчен до полуда
И единствено жалост
Възпира духът ти
А юнаци бездетни
Строени в редичка
Махат с ръчички
На сополивия ден
Тогава не стига
Съвсем не ти стига
Пикливата мъдрост
На цяла вселена
Озъбено вперила
Поглед във теб
Не стига шума
На думите чужди
С усмивки измислени
И ноти и вятър
Лицемерните жестове
С жартиери опънати
По тяло от слама
Събития разни...
Нещо се случва..
Чуждо неволно...
И болно
Когато не стига
Не, съвсем не ти стига
И писва
И смачква
Вървиш окрилен
Без грам да ти пука