Гледам те и всевъзможни мисли се въртят в главата ми. Ти си от онзи тип хора, които влизат под кожата ти без дори да разбереш как го правят. Има нещо странно, интересно, непознато. Има нещо, което всеки път ми подсказва, че си от онези „приятели”, които хем са ти такива, хем не са. Ти си специален. Не само, защото беше моето другарче за секс, а защото с теб научих толкова много неща за себе си. Направих толкова неща, които не съм и подозирала, че съм способна и че някога мога да направя. Връщайки се назад, не съжалявам за нито една минута, изживяна с теб, заради теб, въпреки теб. Усмихвам се през сълзи. Ти си странна птица, и двамата го знаем. „Идиот” в най-добрия смисъл на думата. Не знам как мина времето, но ето, че на всичкото отгоре нещата свършват неочаквано. Така, както започна всичко. И остава само надеждата, че някога, когато вече сме разделени от времето и обстоятелствата, все пак от време на време ти също ще си спомняш за всички онези „щуротии, но без фатални последствия”, които ние с теб, двете шматки, извършихме заедно. Да, усмихвам се и все още не мога да повярвам, че аз направих всички тези неща.
Благодаря ти. Наистина ти благодаря, макар че ти едва ли дори би приел тези мои благодарности. Дори всичко това, което в момента пиша, мисля и чувствам, си остава най-вече в мен, за мен. Защото ти си непукист. Или поне така твърдиш, поне на такъв се правиш. Макар че… едва ли. Някак си вярвам, че може би наистина има една малка частичка в теб, която също потръпва, връщайки се назад в тези две наши години. Връщайки се назад по нашия „път към ада”… Той си е нашият път.
Финалът…. Финалът е близо – за добро или не. Но пък сега и пред двама ни се отварят нови пътеки. Пред двама ни има нов шанс за щастие.
Може би дори леко се радвам, че се разделяме. Да, ние не сме имали връзка. Нашето беше… И аз не знам какво. Просто.. Емоция, лудост, страст, грях.. не намирам думи, наистина, как точно да го опиша. Но пък… С теб пораснах, с теб се промених, с теб станах различна. Сега, такава, каквато ти малко или много ме направи, мисля, че е време да намеря вече оня Мой Правилен Мъж. Мисля, че е време да поема по своя път и да направя нещата, които с теб не мога, не трябва, дори и не искаме…
А ти… ти ще бъдеш щастлив! Знам го! Късметът ще е с теб. Защото ти го заслужаваш. И защото зад твърдата черупка знам, че се крие един страхотен човек.
Ти си моята любима грешка, моето незаменимо предизвикателство, през което преминах. Ти… Ти си ти. А аз оставам с отворени обятия към своята истинска връзка. Но… Там някъде, дълбоко в мен, винаги като се сетя за теб, ще потръпвам с онази тръпка, която само ти предизвикваш в мен.
Ще ми липсваш, но знам, че раздялата е за добро…
http://www.youtube.com/watch?v=0FiNVLMn_Lk