ТОГАВА

Помниш ли, не беше есен

Небето само ярко оцветено

Нямаше ги птичите говна

И нищо между нас не бе решено

Лицето ти сияеше тогава

Очите ти крещяха – куче дръж!

Тъй поех пътя си към слава

Да порасна и да бъда мъж