Тичахме вчера свободни от себе си.
Гонехме вятъра и връщахме времето.
Прегръщахме смях,подритвайки бремето.
Себе си бяхме-пораснали временно.
Тичаме днес след оня що духа,
с торба интерес и лъжа под сюртука.
Преглъщаме сълзи,дори ежедневие.
Никога същи,но с мечти за безвремие.
А"вчера" и"днес" спорят за"утре"
подмятайки фас и скрита поука.
"Утре"прегръща някакво чувство
в което сме същите.На себе си нужни.